автор: kalin8

Студеният вятър остъргва до синьо лицето. Ще му се вече да бе стигнал до дома...Ех! Още малко, само няколко пресечки по
тесните улички в махалата и...Мисълта за огъня и топлината някак ускори крачките, въпреки насрещния студен порив.Има ли нещо по-хубаво от нажежена до червено печка в тоя кучешки студ? Май няма! Уф! Даже мислите замръзват под дебелата вълнена шапка и качулката, дето все гледа да се скрие от вятъра назад на раменете. Очите сълзят, а по бузите остават само ледени следи. Светът е замръзнал...
Ето, дърветата покрай оградите стенат от силния вятър. Размахват оголели клони ,като да го молят да се укроти поне за малко...Едва ли ги чува развилнялата се хала!
А колко е хубаво през лятото! Да вървиш под зелените сенки и да слушаш птичките, как се радват на слънцето.Божия благодат са тия кичести зелени великани, сега толкова самотни и някак
нещастни...
Още една пресечка...Ето! Вижда се светлинката от малкото прозорче откъм пътя! Колко е хубаво,когато можеш да сгрееш премръзнали ръце на огъня! Как приятно трескат сухите цепеници! Я почакай ! Та това са съшите дървета,дето си спомнях преди малко- за лятото , за листата дето чистят въздуха,за птичките Божии...А сега ги горим, за да се стоплим...Виж ти! Значи какво излиза? Дърветата когато живеят и дори когато умират, даряват живот...

Б. Калинов 2009г.
Пловдив.