автор: HariMarSui

Детето имаше много играчки. Възрастните подаряваха само играчки. Играчки, играчки... Но дали, защото бяха толкома много, детето ги повреждаше веднага. Томкова вного и нито една здрава.
Един ден след като се прибраха от гости в приятелско семейство, детето отиде при родителите си и каза:
- Видяхте ли децата какви играчки имат? С какви играчки играят, а моите?
- И ти имаш, но не ги пазиш. - каза бащата- Ела.
Заведе го в детската стая. Извади кутия и му я показа.
- Виж. Тук съм събрал колелата на количките ти, ръце и крака на кукли, механизми....Много, много неща съм събрал тук. Мислех да ги занаса на кукленския доктор и да го помоля да ги излекува, но виждах как ти разваляш всяка играчка и нямаше смисъл да притеснявам доктора.
- Моля те, татко, занеси му ги. Много те моля.
- Може би пък, детето да е разбрало вече, че не трябва да руши- си помисли бащата и обеща да помогне.
Играчките слушаха разговора и когато пак останаха сами, започнаха разговор.
- Дано да си получа пак ръката. - заговории една голяма, красива кукла- Когато ме хванат за нея и ме поведат, аз крача и въртя главата си.
- И аз искам крачето си. - каза мечето с барабана- Трябва и палка. Само с една съм.
- Сега да ви кажа, страх ме е, че пак ще ни повреди това дете. Аз затова не се показвам. Тук съм скрита под списания и блокчета за рисуване. До сега сигурно и лист нямаше да остане от мен. Нали съм книжка? И след време нямаше приказките ми да се четат.
- О, стига сте се оплаквали - се обади новата голяма топка, даже така се изду още, че и помръдна в ъгъла. - Защо мен не повреди?
- Ти мълчи и бъди доволна, че не играе сега с теб. Само едно обождане ти трябва. Да се надяваме на помощ от кукленият доктор, приятели. - каза мечето- Ще е хубаво да сме отново здрави. Нали?
- И ако ни пази детето, ще му дам да ме прочете. Имам точно такава приказка. За такова дете, което не пазело играчките си.