автор: midnight_witch

светът се въртеше
все по малко около пъпа ми и повече около изкуствено
напомпани скандали или бюстове
светът се въртеше
а аз стоях в периферията и все по трудно отделях искам от мога
забила носа си в заложени по програма в мен стереотипи
за блондинки
за дами
за домакини
и нормално отчаяни съпруги
между града и секса
или секса и останалите
на които обесвах първо егото си
после собствените си желания и накъде около края мечтите си
защото най трудно е да пазиш равновесие, когато
светът си се върти
а ти си разменил мечтите си
за има няма някакви си трийсет сребърника , срещу остатъчните
някакви си трийсет лазарника
евентуално
ако можеш за живееш във илюзии в които
нямаш специални собствени потребности
или желания и никакви мечти по график
и някак си въртеше се светът по своят обичаен начин
а аз стоях на периферията
му
и смучех последният гаргаробластер
и пресмятах края
/края на вселената през сламката изглежда близък/
и достатъчен
при вероятност за сърдечна недостатъчност
когато
си съблякъл кожата си
събул си прашните си настроения
забравил си главата си на завет
тогава ще ти трябва просто сила , за приемеш
че светът си се върти
дори когато теб те вземат мътните
или пък смелост
за да промениш нещата със желанията и мечтите
и мъдрост
за да различиш това
и за да можеш
да продължиш нататък през вселената
дори когато спре светът да се върти
за теб