автор: maistora

След буря – мъртва тишина…
Сред непрогледна тъмнина
    в спокойните води
един самотен кораб плува.
Колхидско руно не бленува,
    за злато не ламти…

Изобщо движи ли се той:
не трепва нощният покой.
    Пустинно е навред.
Брега мечтан не приближава.
За миг луната не явява
    в ноща лика си блед.

Ще стигне ли до своя бряг
сред тоя непрогледен мрак
    в очаквания ден
или морето ще погълне,
гробовно тихо и безмълвно,
    самотника сломен?

Еднакви с него по съдби
ще се окажем, може би.
    Придвижвам се и аз
в огромното море от хора,
като сломен от буря кораб
    и “плувам,, без компас.