автор: sradev

Някъде се загуби душичката ми, зачезна, ама и аз какъвто съм заплес - ту едно, ту друго и не усетих кога си е тръгнала.

Не, че си уредих работите, повечето ги съвсем забатачих, но рекох си да я потърся. Надникнах по дупките - няма я. Погледнах в петите - и там я няма. Брей, казвам си, да не би пък да е умряла от глад. Май от доста време не съм я хранил нито поил. Ама едва ли току-така ще пукне, тя си жилава и упорита. Обикновено си кротува, но като се опне, като се разврещи и не можеш й излeзe на глава. Най-вероятно е тръгнала на екскурзия, все прънкяше за някаква си Аркадия - да не би да се е потурчила в Африка или Америка.
Погледнах из пътеводителите на А, няма Аркадия. Но пък какви курорти има! Я да я потърся в някой от тях. Хем и малко цивилизация да позабърша. Ето един северен - 500 дни слънчеви, плаж на три морета излиза, бананови палми, сладоледени цветя,... хм и промоция - всеки ден по 50 каталога, във всеки по 30 ролекса.
Реших се - отидох. А там по плажа се търкалят едни лоени топки, по баровете - интелектуални морски вълци, зад тезгяха - Гаргантюа, слънцата отдавна непочиствани, сладоледените цветя повехнали. Те и каталозите миналогодишни.
Тръгнах да се пошляя из курорта и ето ми насреща един Квазимодо - дръгне си камбаните.
- Абе да си срещал моята душица?
- За кво ти е? Зарежи я и си гледай живота.
- Ти твоят отгледа ли го?
- Разбира се, откакто натирих душата.
- Тя лоша ли беше?
- Ужасна! Все укори, все натяквания, хапна нещо диетично, некалорично, безсолно, безмесно, а тя тръгне да ме влачи към пържоли с червено вино. А после към коняк с шоколад. И на краят вземе че запали от ония смръдливите пури. Тъкмо да отида на фитнес и тя се развика за изложби за концерти... Пратих я на експедиция в долината на зеления хайвер и бързо дойдох тук.
Вглеждам се в тоя Квазимодо по внимателно и ето какво било - огледало.А от огледало свясна дума няма да чуеш, те огледалата душа нямат и все нещо си им крив.