автор: Ortega

Все бягам нанякъде -
за душата си търся убежище.
Безсилна съм - нямам обувки
сред змии отровни да тичам.
Мислите ми агонизират,
гърчат се нямат покой.
Отивам на кафе "Дьо ла роз" в Париж.
Изпивам петото горчиво кафе,
лягам върху измръзналите мисли на небето.
Прекарвам нощта сред бегълци,
стиснали в зъби гола надежда,
сънували гладната нощ.

Съмва се. А сега накъде?