автор: Gargabela

1.
И ти си от тия,
които дамгосват душите
и отминават.
Разсипват се нощите
в жарава.
Всеки ден по-студено
става.
И танцуват в дима
на догорелите истини
лъжливи деви
полуголи и ласкави,
призраци сребърни
с очи- разпятия,
пръсват монети-
фалшиви и бляскави.

2.
Аз съм ехото
в този изоставен град,
повтарящо жално
гласове уморени
на живели хора, които
няма да се върнат назад.
Тук дори сезоните са
променени
и върлува зима
след адско лято на кръв,
няма пролети,
ни гальовни есени.
Залага времето на
скитниците стръв.
По кожата на мига
протягат се
хищни плесени.

3.
Чуруликане песенно
на бистри води
буди копнежите.
Докосване фино
на заразата, която
край водоемите спи
гърчи тъгата.
Не мога... Прости ми!
Ще разкъсам съня си,
нека всичко да излети-
пеперуди и гларуси,
дълго в мрака живели.
Ти дамгоса живота ми,
аз - твоите дни.
Бият се душите ни-
безтелесни и бели.