автор: mihala

Гражданино следовател, разрешете да ви попитам? Тъй-като вече присъдата ми е предопределена, може ли да ми изясните някои, за мене вече ясни въпроси?
Къде и как да намеря това, което не се намира? Вие решихте с господата съдии, че аз съм родена през социалистическо време и не съм живяла така, както трябва, защото социализма е отритната система. Тя не е трябвало да се създава... Маркс, Енгелс, Ленин и всички социалистически лидери и тях ли трябва да ритнем, защото са мълчали, когато са писали трудовете си? Имам, ако позволите, едно предложение. Да направим един голям отбор, но не от 12 души, а по-голям, например като народното събрание, който да се заеме със стратегията на шута. И това ще бъде голям мач, със световно значение. Ще се помни от поколенията и историята ще го помни, та чак ще се прехласва пред гения на създателите. Иначе това, дето му викате първоначално натрупване, на каквото и да е, си е чиста кражба. Да трупаш, например сламата на купи сено,
не е да я крадеш я? Но за това има умни глави. Те да му мислят, а аз пак за своето. Та ето, аз не съм живяла, нищо, че съм се родила и всичките ми живущи недоимъци, учебни измишльотини и т.н. са били нещо в нищото. Да ама имам
веществени доказателства. Например дипломата. Тя стои! Как ще ме посъветвате? Да я скъсам ли, че тя така и така не е съществувала, защото е социалистическа. И сега, нали вече съм на път занатам, от където няма връщане, може ли да ми отпуснете от вашите имъци, та и аз да се включа към
социалистическите недоимъци, та белким получа опрощение на греховете ми, че съм живяла в това недоносено време.