автор: vitoriovitalis

49. Огънят

Вечерята в лятната столова на лагера е приключила.
Огънят в голямата печка догаря тихо. Кузи и Тасо си пият ракията уморени, но доволни. Пред тях червенеят покривите на новите им планински гнезда.
Заекът се мотае пред столовата. Изглежда чака да свърши вечерята в Ученическия лагер. Тогава момичетата се сурват към циментовите корита на чешмите. Това е неговият час. Като истински хищник, той излиза привечер на лов.
Пътека, покрита с изгнила букова шума, отделя столовата на Учителския лагер от чешмите на Ученическия. Заекът се промъква в падащия мрак по нея и започва да ухажва неподозиращата жертва, дошла да направи своя тоалет, преди да си легне. Атлетът предлага на всяка услугите си, докато някоя не клъвне. Той работи само с този контингент. Но Кузи осуетява замисъла.
- Защо не напалите огън ?
Заекът изръмжава недоволно. Препасал е за респект през кожения колан малката брадвичка, с която сечеше лескови клони за строежа. Но тъкмо тя му изиграва лош номер сега.
Боби се кълчи пред него в индиански танц. Двамата потъват в гората. Тасо отпива от ракията и одобрително кима с глава. Кузи важно си бодва от салатата.
След малко шум от влачещи се клони се донася от другата страна на ручея. Лабо и Вадо мъкнат шумата един след друг. Те захвърлят с презрение горивото пред столовата.
Идват и другите момчета. Купчината расте. Заекът и Боби пристигат накрая с огромни наръчи дърва. Започват да подреждат огъня. Някой кляка и се заема с разпалването.
От малката купка в основата - хартийки, изхвърлени цигарени кутии, сухи листа, обелки от строежите и малко борина - нагоре колебливо се издига тънка струйка дим. Тя се провира между по-дебелите сухи клони и започва да изхвърля във въздуха пепелинки като някакъв малък вулкан.
Изведнъж огънят изпращява и лумва. Сухите листа по миналогодишните клони се възпламеняват наведнъж и разгарят дърветата. Купчината се превръща внезапно в огнена пирамида. Изгарящите листа се свиват и зааленяват. Момчетата отстъпват и се разбягват настрани. Лицата на Кузи и Тасо, седнали в столовата, грейват. Очите и чашите им заискряват. Жените и останалите летуващи бавно слизат откъм лагера.
Огънят постепенно се укротява. Мошеникът е поел грижата за поддържането му. Той авторитетно наглася без видима нужда горящите клони. Другите му асистират. Мъкнат се пънове, проскат се дъски, правят се импровизирани пейки... Гласът на Тасо се понася от столовата.
- Хей, поле широко ! Широко, зелено, хей ! - Жените край огъня подемат песента. Младежите високо се изсмиват.
Огромното нощно небе се изпълва със звезди. Щурците засвирват неудържимо. Отраженията от пламъка осветяват върховете на боровете и се виждат отдалече. Ученическият лагер, бръмчащ доскоро, гузно млъква.
Кузи, Тасо, готвачът и другите мъже се скупчват край огъня. Пеят се вече песни, които не се пускат по радиото. Закачливи, любовни, жални. Изгубеното между войните поколение сякаш си връща младостта. Децата мълчат. Тяхното време още не е дошло.
Когато изпяват Режи, режи ти, бичкийо ! Бягай, черна сиромашийо !, постепенно уморените хора започват да се оттеглят един по един. Леля Нади с една възрастна жена и готвачът на лагера изпяват накрая с много чувство Първи грях - с всичките му безкрайни куплети. Въздишат, стават, споглеждат се и бавно се разотиват.
От Ученическия лагер се разнася тръба. Шум от тътрещи се крака по пясъка на плаца. Викове и крясъци на ръководителите. Тишина. Някой говори нещо оттатък потока пред смълчаната ученическа тълпа. После и той млъква.
Изведнъж в мрака се разнася мощен, но нестроен хор от стотина гърла. Ясна вечер ляга в звезден кош. Лека нощ, другарю, лека нощ ! В лагера любим, с песен да заспим ! Лека нощ, лека нощ ! Отново викове и шум от разпръскващи се деца.
Идва кисел Заекът. Тази вечер е капо. Но в ръката за реванш държи китара. Младежите излизат на сцената край огъня. Миро грабва инструмента. Той е най-добър - знае няколко акорда. Заю може само да се фука пред мадамите, а Мошеникът е най-обикновен теоретик.
Програмата започва с фундаменталното парче - От Запад без покана, от Рим, Париж и Бон, дори през океана – от Ню Йорк, Вашингтон, от някой барибашки, от някой мюзикхол, пристига той дивашки, наречен рокендрол... Младежите се разкрещяват в нощта. Рок, рок ! – крещят орангутани. Рок, рок ! – танцуват хулигани...
Миро рязко удря струните, сменя ритъма и запява с тенекиен фалцет поостарялата Тинтарела ди луна. Боби излиза пред огъня и се кълчи в дивашки танц, който трябва да представлява туист. Всички умират от смях.
По традиция следват няколко класически изпълнения - Опасен пират Мигуело беше. Със кораба си призрачен летеше... – Щом намажем релсите със грес, спира бързият експрес. И тогава с пистолет в ръка, сбирам златото в торба. О’кей, Сузи, за мене не тъжи ! После почват - Вечер, щом луната се покаже, всеки гледа да намаже - от свойто гадже... О, Мариана, моя малка Мариана !
А когато всички възрастни си легнат, идва времето на забранените и незабравими песни – Триста хиляди ебачи... Със корави каскалачи... Там, на седмото небе, всичко живо се ебе... И мъжете с голи патки, им прилагат разни хватки...
Китарата дрънчи, момчетата се дерат. Щурците са притихнали засрамени в тревата. Жарта догаря. Звездите гледат снизходително отгоре.