автор: vitoriovitalis

48. Посещение

В прохладната привечер семейство Карис решават да се поразходят по Движението, прибирайки се в къщи.
Те се разделят сърдечно с генерала и генералшата, които са в другата посока. Надолу по реката се издигат блоковете на военните.
Полковникът си е пийнал, но интуицията му работи. Нещо не е наред. От горната страна на града не идват както обикновено хора. Изглежда има някакво струпване на площада. Точно така. След часовника при общината, Движението нагоре съвсем е спряло. Хората гледат към паметника и оживено коментират.
Карис дърпа половинката си и преминава на тротоара, където е по-свободно. Цеца също е надушила нещо и постоянно се повдига на токчетата си, за да види какво става. Когато излизат пред витрината на сладкарницата, картината им се разкрива.
Десетина мъже са оградили пространството пред Героя, осеяно сега с купчини трошен камък заради асфалтирането на площада. Дребно плешиво човече поднася букет пред паметника и се покланя ниско.
- Секретарят Тот. – изсъсква Карис. – Кога е дошъл ? - Той се намръщва. Цеца го хваща още по-здраво под ръка и разсърдено вирва глава. Двамата спират пред входа на затворения Музей. Тълпата им пречи да продължат напред.
Охраната разделя Движението, за да направи път на големеца. Тя започва да ръкопляска, когато Тот преминава между редиците й. Насъбралите се наоколо хора по инерция също започват да аплодират. Няколко плахи гласове извикват нещо в прослава на ръководството. Секретарят бодро маха с ръка, ръкува се със собствените си охранители и се запътва към Партията.
Тот е в Белвил от два часа. За това време успя да разгледа Тютюневия и Текстилния комбинат и да се срещне с директорите. Огледа как вървят селскостопанските работи на полето. Отиде на пазара. Влезе и в новия универсален магазин. През цялото време до него беше Крас - някога младежки ръководител на окръга, завърнал се наскоро от няколкогодишно обучение на Континента. И никой – от досегашното ръководство на Белвил.
Пленумът продължава кратко. Вано, Мери и Божа още седят на стълбите пред вратата на къщата и се радват на вечерната хладина, когато Секретарят Тот, Крас и Борис излизат от Партията.
На павираното площадче няма никой. Оркестърът на Замбези няма да свири тази вечер. Непознати мъже, разположени през няколко метра, отклоняват любопитните и несведущите по други улици на градчето.
Тот прегръща Борис. От бившия вожд на Белвил лъха на тютюн и алкохол. После се ръкува сърдечно за довиждане с новия окръжен секретар. Охранителят държи отворена задната врата на черното Замбези. Секретарят потъва вътре. Човекът отвън майсторски хлопва вратата и кортежът бързо потегля за столицата.