47. Сбогуване
Борис е поканил Карис и генерал Пери - командирът на Трета армия, с жените на обяд.
Утре заминава на 45-дневен курс във Фила. За това време в Министерството на Външните Работи ще направят от дългогодишния партиен работник дипломат. Официален прощален банкет е планирал да има непосредствено преди заминаването му за Китай. Пленум на окръжния комитет ще насрочат отгоре - когато се разберат кой ще го замести.
След гощавката жените излизат на терасата да пият кафе със сладко. Мъжете влизат в кабинета да пушат и разговарят. Борис е обзавел жилището си с много вкус. Нали съпругата му е архитектка? Навсякъде са разхвърляни сувенири от задграничните им командировки.
Карис се настанява на кожения диван. Другите мъже сядат на фотьойлите, облягайки се на лакираните дъбови подлакътници. Удобните кресла също са тапицирани в тъмнобежава, елегантно набръчкана кожа. Вратата към балкона е отворена и оттам в стаята влиза приятна хладина. В библиотеката старателно са подредени томовете от събраните съчинения на най-известните северни, континентални и световни писатели. Няколко саксии с палмички допълват интериора.
Борис има син и дъщеря, които са студенти на Континента. Синът учи за дипломат, а дъщерята – за писателка. Жена му работи в общината на Белвил.
Полковник Карис е информиран за разговорите с Пери. Генералът, и особено жена му, имат причини да са недоволни от върховното ръководство на страната. Стоят в Белвил от десетина години. Не изпращат Пери да учи в генералщабната академия на Континента. Следователно - не възнамеряват да го повишават. А той има такива заслуги в борбата !
- Генерал Джу щял да става заместник-министър на Отбраната. – започва да налива масло в огъня Карис.
- Сигурно - нали е земляк на Секретаря Тот ? – подхваща темата Борис.
- Преди такива работи не можеха да стават. – изпъшква Пери и отпива за успокоение голяма глътка гръцки коняк, сервиран с кафето.
- Едва ли от Континента ще одобрят всичко това ? – С въпросителна интонация Карис сякаш вкарва разговора в нужното русло.
Борис понижава глас. Под най-строга тайна той доверява на старите си другари новините. Есента ще станат големите промени. Първо – на Континента, после – и у нас.
- Правилно, правилно... – клати глава старият войн. Но той изглежда отдавна е отвикнал да взима инициативата. – Те - другарите, си знаят работата... - Карис и Борис се споглеждат. Трудно ще го размърдат. Най-сигурно е чрез жена му. Макар и все по-рядко, и тя преминава през леглото на окръжния секретар.
- Борка, нямаме телефон ! – Съпругата се показва от вратата. - Искахме да звъннем на децата. - Борис махва с ръка, сякаш за да прогони досадна муха. Повреди навсякъде, можеш ли да огрееш всичко ? Вратата плахо се затваря.
- Тот трябва да разбере още сега, че не може да си разиграва коня, както иска. В битката с Премиера той ще изиграе всичките си козове. И тогава ще падне.
- Двама се карат, третият печели. – коварно подхвърля Карис.
- Точно така. – Борис го поглежда с благодарност. – Затова ли разстреляха брат ми ? За да допуснем отново буржоазията на власт ?
Генералът се просълзява. Тримата мъже се чукат с коняка и тихо зарецитирват предсмъртните стихове на поета-революционер.
Гостите вече са си тръгнали, когато телефонът неочаквано иззвънява. Вежлив мъжки глас уведомява Борис, че пленумът на окръжния комитет е насрочен за днес, в 19 часа. Да заповяда.