автор: valsebnica

Разминавали сте се с него по улицата. Виждали сте го в кафенетата. Седял е до вас в автобуса и не сте му обърнали внимание. Защото той с нищо не показва, че е по-различен от останалите младежи. Едно момче на 25, което се е нагърбило с нелеката задача да пленява сърцата на хората.
Един „новоизлюпен” актьор, който много бързо доказа таланта си пред своята публика. От него лъха безкрайна топлина. Искрена, чиста доброта и човечност струят на талази във и извън театъра. Това е Христо Терзиев без маска и грим. Завършил НАТФИЗ само преди година в класа на проф. Стефан Данаилов той вече е на щад в Народния театър „Иван Вазов”. И внася така необходимата глътка свежест в най-елитния Храм от театралния Йерусалим на София.
Сърдечен, емоционален, болезнено откровен човек, който дори и когато слезе от сцената продължава да играе. И тази негова “театралност” е прекрасно допълнение към човешката му същност. “Театралност”, която му придава невероятен чар. А истинската, неподправена емоция го прави желан партньор на сцената и задължителен участник във всеки купон.
Няма човек, който да не се “влюби” в неговия талант, щом го види в действие. А той с гордост носи бремето на театралната професия и с лекота раздробява и раздава душата си на безименните.
Няма начин да останеш незабелязан в публиката ако си в кръга на неговите приятели и познати. Това е така, защото за разлика от своите колеги той уважава зрителите и им отдава заслужено внимание по време на спектакъла. И скрит зад „маската” на своя персонаж, изцяло разкрива своето истинско „аз” в очите пред себе си, сякаш казва: „Ето това съм аз! А това, което играя е някой друг!”.
Най-голямата за сега и най-силно запомнящата се негова роля е тази в дипломния му спектакъл „Мостът”, който вече се играе на камерна сцена на четвъртия етаж в Народния театър.
Разпасаният, заекващ прислужник в „Слуга на двама господари”, който с невероятна лекота разсмива целия салон, самоубиецът трескаво търсещ любовта към живота в „Мостът”, „малкият” помешчик Добчински в „Ревизор”, отритнат от обществото, непрекъснато опитващ се да се приобщи към него и веселият щурак Панталоне в „Принцеса Турандот”, това за сега са спиращите дъха театрални превъплъщения на младия актьор, придобили плът и кръв само за една година.
Убедена съм, че тепърва му предстоят най-ярките и силни роли, защото той е едва в началото на своята кариера.
Ицо, както го наричат неговите колеги и приятели е способен да изиграе всяка една роля и да я изпипа до съвършенство. Той може с невероятна лекота, хъс и прецизност да се превъплати в Труфалдино, слугата да на двамата господари в едноименната пиеса. Малцина актьори могат да се похвалят с това! И тук възниква следният парадокс, ако той изиграе слугата, няма да се намери кой достойно да го замести като прислужника в спектакъла. Също толкова силна и много запомняща се роля, макар и второстепенна.
С малки, но твърди крачки Христо Терзиев върви по стъпките на невероятно талантливия Ангел Генов, който скоро напусна Театър „София” и вече е част от трупата на „Българска Армия”. А Ицо достойно го замества в спектаклите „Ревизор” и „Принцеса Турандот”. Дори нещо повече! Образите на Панталоне и Добчински придобиват нов, по-свеж вид и с още по-голяма страст гребат с пълни шепи от своя обновен сценичен живот!
Всеки път нов! Всеки път различен! Винаги искрен и шокиращо гениален на моменти, той може с лекота да разплаче, да “унищожи”, да хване за гърлото публиката в салона. Способен само за миг да плени зрителя и да остави много красиви мигове и топли спомени в неговото сърце. Спомени, които да го накарат отново да прекрачи прага на театъра, за да се потопи още веднъж в магията на театралното изкуство.
Настървен гепард преследващ своята плячка или самодоволно мъркащ котарак, буреносен облак, стихия или хрисим дребен човечец на сцената, в реалния живот Христо Терзиев е съвсем обикновен младеж като всички останали с грижи и проблеми, срещи и разлъки, болки и радости и една много голяма и истинска любов!
Той не се звездее за разлика от повечето си колеги! Имунизиран е за звездната болест. Не пропуска да изслуша онзи, който впечатлен от спектакъла набере смелост да сподели с него всичко онова, което силно го е развълнувало.
Никога не забравя от къде е тръгнал. Влага цялата емоция на която е способен, за да създаде нов, напълно различен пълнокръвен образ. А после с лекота го защитава пред многобройните очи срещу себе си, без да е необходимо да се превръща в негов адвокат. Затова често пъти зрителите в залата онемяват от достоверността с която играе. Ето защо всички с интерес следят неговата кариера и му предричат едно наистина голямо и бляскаво бъдеще.
Гениален, истински, емоционален, до болка откровен, Христо Терзиев е призван да бъде Вълшебник, който подарява красота и с магията на своя талант изтрива сълзи, връща усмивки и променя съдби!