автор: ianchefff

Съм седнал в двора на зимята,
съм нещо съм са размичтал.
Ну идва мачката пруклета
цял ден да си играй със мен.

И почва да ма дращи, почва да ма хапи,
пу палеца на левия ми крак.
Ма аз съм умин и ни й са давам,
размахвам гу насам натам!

А тя пунежи рабута си няма,
са настървява тъй ут миг на миг
и почва най-злувещу да си мисли,
чи палеца ми й някуй плъх!

В идин мумент ми пуска кръв,
пък на мен ми малку трябва!
Чи кат й теглих мощин шут,
качих я най-утгоре на асмата!

Сиди си там и ми са зъби,
пъклен план със сигурнус круи!
Ибаси, викам си, аку ми скочи,
можи и лицету ми да укърви!

Разхождам са и размишлявам,
пу двора, търся начин да я спра!
И тъй и ни забилязвам аз гриблоту!
Кой гу е уставил тука, мамка му!

Чи кат гу настъпих, чи кат ма прасна,
баш пу лицету и звизди видях!
И извиднъж аз заприличах
на Майк Тайсън, кугату вечи беши слаб!

Съм седнал в двора на зимята
кат партизан са привързвам и ликувам.
Мичтити ми така си утлитяха,
а от асмата смей са мачката пруклета!