автор: prizracheto

Не са ме учили
никога да пиша,
но думите ми
идват от сърцето!

Душата ми диктува...
бързо бликват рими!
През вените
минават сричките незабравими!

Не са ми казвали,
каква да стана!
Но ума ми никога не
спира да гадае!

И там в тъмата...
този път без болки
и без рани- избирам си,
избирам красотата.

Но не онази външната,
но не и тази дето времето
би победило!

А онази във душата,
тази която след смъртта,
не би се заличила!