автор: valesion

Вратата чувам гръмко се затвря.
Сега пък на-хванаха ме в капан;
и чувствам тялото как в студ изстръпва;
за изход от главата рухва всеки план.

Към мен дочувам стъпки тихо приближават,
ослушвам се - сега пък тишина.
Помръдвам със коляно без да искам:
О, ужас - скръцва някаква врата.

Отчаян чувам миговете как се точат;
секундите в ушите ми туптят
и в мен нахлуват хаотични мисли,
секунда-две, и ще ме удушат.

Пред мене - нещо като бездна.
Зад мене-знаете-заключена врата...
Очакване до болка, смачкани надежди,
накратко казано-животът бе това.

И ето-той пред мен застава;
чете ми нещо - присъда до живот, разбрах...
И виждам сиви скучни дни до края;
усещам как във мен прониква Страх.