автор: ianchefff

Сидя си онзи ден на селу пуд асмата
и мисля, ши са пробвам два дни да ни ям.
Щот нещу съм са пураспуснал
и за туй жинити май странят ут мен.

Ши карам саму аз на грозди,
на вуда и нищу другу.
Щоту чел съм в интирнет
туй било дубре за урганизма.

Изкарах ден и пулувина, два.
Ибаси, пучуствах, чи ни съм дубре.
Викам си, ши зема тъй да си замина
па съм ощи млад, ни е дубре.

Риших, спирам с таз диета,
Аку ма харесват, да ма земат!
Аку ни ма харесват, значи ни разбират
и тъй прости и ши си умрат!

Пък аз макар и със шкимбе,
ни съм чак толкус зле. Ни съм!
Красавец, красавец и пулвина,
напрау съм за списание “Жината днес”.

И идва днес съседката, идна такава, уж хубава,
ма влачи задник, цял камион.
И ми са присмива, и ми са обяснява:
“виж как си са усвинил бе, ахмак!”

И някак без да искам, извиднъж,
ми са утплесна рязку лявата ръка!
Чи кат са разхвърчаха мигли, фон дю тен,
махнах са, да са упрай биз мен!

Сидя си днес на селу пуд асмата
и мисля, ши са пробвам два дни да ни ям.
Щот нещу съм са пураспуснал
и за туй съседката страни ут мен.