Години работихме заедно. Не само бяхме, останахме приятели. Помагаме си
с каквото можем. Срещаме се, спомняйки хубавите и лоши неща. Да направиш
добър отбор е много трудно, най-вече в производството на блага,на машини и съоръжения. Мисля,че бях успял, когато всичко отиде по дяволите за няколко години.
Не съм ги лъгал никога. Сърцето ми се късаше,когато се опитвах да им обясня, че с техниката в България е свършено. Трябваше да скъсат дипломите
си, натрупаните знания и опит и да започнат отначало. Радвам се, те бяха много работливи и успяха. Вписаха се добре в новия живот, не избягаха,търсейки
реализация по света. Когато се срещам с тях, нефеляв и стар, ми носят нещо, което
се нарича щастие. Живота не бе благосклонен към всички, други не го и разбраха.
На тези, с които все още си пием ракията, искам да кажа благодаря, за уважението
към мен колегата, учител и приятел. Може би това е така, защото между нас на
първо място стоеше името, достойнството,фирмата и някъде към края парите.
Радвам им се, скоро ще станат дядовци като мен. Знам,че ако утре имам старата работа и перспектива, ще се върнат и заработят с по-голяма сила. За жалост това
са само мечти.
Това което сега наричат „работа в екип” го бяхме направили. Бях им началник и водач,държах се с тях сурово като с равни. Искал съм повече и повече. Не знаеха работното си време. Не се криеха зад разписаните „трудови задължения” и кодекс на труда.Правеха често, повече от силите си. Сигурно, защото вярваха, че и в онова тоталитарно, застинало общество трябва да се върви напред. Усещаха, оценката за труда си. Няма по- тежък момент в живота ми, когато напускаха един по един. Не можех нищо повече да им дам, нямаше вече промишленост и работа. Западна Европа доволно потриваше ръце, чакаше най- добрите на безценица. Нямах силата и правото да ги спра, не се и опитвах.
Те бяха добри и трябваше да намерят новия път, да оцелеят.
Сега, след 20 години приемат спокойно новия живот. Дълбоко в себе си
таят и носталгия по онова време, когато правехме машини и сложни съоръжения, а бяхме толкова млади и неопитни. Експеримента извършен с цели поколения беше жесток. Времето и забравата ще излекуват всичко. Наивно си мислехме,че сме хванали господ за шлифера,то се оказа друго. Аз и моите момчета платихме част от прехода, дано е за нещо по- добро. Да са живи и здрави!