автор: dedenze

Докъто беше жива моята леля, все молеше братовчеда да и прави цървули.
Вече имаше маратонки и какви ли не обувки, но тя си искаше цървулите. Живееше в село Сломер, където почвата е много плодородна и рохкава. През лятото от каруци, коли и животни се образуваше по 10-15 сантиметра, фин
прах.

При най-малкото движение се вдигаше във въздуха и с часове от топлината и конвенцията не падаше на земята. При първият дъжд се превръщаше в кал, като мека грънчарска глина. В детските ни игри, това беше голямо предимство. Правехме панички и чинийки, с проста технология. Пикаехме в прахта и след
десетина минути, изпеченото на слънце изделие, можеше да се вдигне без да се строши.
Цървулите, направени от свинска кожа, с четината навън, имаха големи предимства при тези обстоятелства. Бедността и цената имаха значение,но не водещо. Бяха леки,меки, удобни и не задържаха калта.Почти всички работещи
на къра ги носеха и правеха сами. Изпробвал съм лично.
В гъстата кал, от получения вакуум, оставаха в нея здраво завързани маратонки, ботуши, гуменки и галоши. Затънеш ли и 4х4 не те спасява. Само цървулите решаваха проблема по-най евтиният начин. За съжаление никой не ги произвеждаше. Според мене тайната се крие в това, че необработената кожа
служи като филтър. В нея се просмуква само водата. При следващата крачка,
това навлажняване играе естествена роля против залепване. Вакуум не
се получава заради порестоста и четината. Природен феномен по-добър от силикона.

След години работех в землището на град Земен. Целта беше да се развиват производствени мощности в слабо развити и обезлюдени райони. Шеф на местното наше производство, беше Митин. След 9 септември 1944 година е бил кмет на Земен. В стремежа да приветствува новата власт, произнася реч. Една от фразите остава „крилата” и до днес:
- До сега ходехме с цървули, от утре всички ще сме с гуменяци !
Така визира галошите като технически и цивилизационен прогрес. Склонен съм да приема, но само за този район. Там има само камъни и пясък, няма кал.
Сега, когато се връщаме в развитието с повече от 70 години назад е време
да помислим и за цървулите. Не е възможно много дълго да внасяме плодове и зеленчуци. Ще се наложи, да се излезе на калния кър(поле), по цървули.