автор: ianchefff

Ибаси вчера ко са случи,
да знайти само скъпи мои,
как рязко ми са дигна мизата,
слушайти вниматилну сига!

Значи аз съм многу работлива,
ма, се замислих, нали й пучивен ден
Мичтаех си да са разпусним,
пък мъжът ми вика “днеска си биз мен”.

“О”, викам си на себи си, “килеш,
мърда”, та ти ни знайш куя съм аз!”
Дигам тилифона (аз са уважавам)
и звъня, а Пенчо тръпни във икстаз.

Дукат’ кажа “моя задник е за риба”
и ей го Пенчо, на чиса пристига.
Ибахми са, чи дажи прайхми и любов,
а после тоз сюндък внизапну са насра!

Вика, “Минке носи ти са славата,
разпраял съм за теб на моити авери.
Сига са точат някой ден,
да дойдат тука вместу мен.”

И кат ми причерня, и кат ми паднаха завесити,
и кат му хакнах тъй идин юмрук!
Напрау ми размазах мутрата
и го изгоних, буклука му с буклук!

Та, тува си беши вчера, днеска съм спукойна.
Чакам моя задник а са прибире.
Па к’во ши става, кво ши ляга,
ши видим, нищу, няма да мий за сифте.