автор: vitoriovitalis

46. Строежът


Бата е в стихията си.
Крещи на момчетата, дава команди и чат-пат подръпва лявото си ухо, деформирано от премръзване в детските години. Той е чернокос, сприхав млад мъж. Косата му отпред е поокапала. Настроението му се променя рязко. Както вика, започва да се смее и не може да спре. Иначе е доста начетен. Прочел е страшно много и помни всичко - в най-малки и често – напълно излишни подробности. Откакто работи, непрекъснато си купува книги. Личната му библиотека може би е най-голямата в Белвил.
Разделил е момчетата на групи. Заекът и Боби секат в гората дебели лескови клони. Вито ги пренася на наръчи до постройката. Там са седнали Мошеникът и Лабо. Те кастрят клоните, насичат ги на парчета около метър и ги разцепват по дължина. Това е най-деликатната операция. Самият Бата сръчно оплита плета между гредите на бъдещата вила.
Кузи, Тасо, Миро и Вадо са на другия обект. Той е малко по-напред. Нали Тасови пристигнаха по-рано ? Там момчетата копаят кафеникава горска пръст. Почистват я от коренища, угнили листа и боклуци. После я пресяват през сито. Забъркват от нея кал с малко вода, в която е добавена слама за здравина. Мъжете мажат калта с мистрии върху плета.
Близнаците са твърде различни. Мошеникът и Заекът са леко набити, малко груби, тъмноруси момчета. Лабо и Вадо са чернокоси, матово мургави, с издължени и фини носове. Миро е къдрокос, светъл и най-висок от всички.
Заекът тренира културизъм. Той е развит, як младеж с червеникави жилки по бузите и носа. Те се обагрят, когато се ядоса. Носи очила - значи е интелигентен. Но това е прибързано заключение. Той предпочита да мълчи или да преследва някоя мадама. В това отношение няма грешка.
Мошеникът се държи важно в абсолютно всички ситуации. Обича да се представя като достолепен простак. Той е най-мързелив от всички в новата компания. И най-умен. Малко подражава на баща си. Постоянно подчертава, че се учи в най-реномирания колеж на страната. Вито малко се съмнява в тази репутация на прехваленото училище.
Лабо е мълчаливец. По-висок е с една глава от брат си Вадо, макар че са близнаци. Много рядко пуска някоя лакардия, но винаги на място. Докато всички изпопадат от смях, той остава сериозен. Не е като Бата, който не спира да се хили, докато разказва старите си вицове. Лабо съчинява епиграми. Устно творчество, още неизвестно на Белвил и страната.
Вадо е най-кроткият. Прилича на майка си – тиха и свита начална учителка, мургава като децата си. Той си мълчи или тихичко се смее в шепи. Много е изпълнителен. Не е като Миро, който постоянно оспорва разпорежданията на Кузи и Тасо. Вадо почиства ситото от клечки и боклуци и старателно го обръща настрани, за да не попаднат отново в пръстта. Миро не си дава такъв зор. Нали не работи на собствената си вила ?
Идва Нади. Слага ръце на кръста и тихо занарежда нещо на сина си. Бата рязко й отвръща, после се замисля. Оставя плетенето и отива да извика Кузи.
След малко пристигат с един от горските работници. Мъжете започват да се почесват по врата. Вито също взима страната на леля си. Кузи и човекът с теслата домъкват няколко литровици. Почва се пак рязане и напасване. Вилата ще има кухничка. За сметка на стаята.
Пристигат Тасо и другите. Те свикват семеен съвет. Решават да не правят кухничка. Ще се готви на терасата. Важно е стаята да е по-голяма. Компанията продължава работа.