автор: vitoriovitalis

44. Разтоварване


Бата е изтърчал някъде напред.
Въздухът е лек и свеж. Вито се е покатерил отзад на камиона и подава дъските на вуйчо си. Кузи внимателно ги подрежда на земята в купчинки за носене. Шофьорът пуши и пристъпва нетърпеливо от крак на крак.
Чува се изсвирване – сигналът на махалата. Ухилен до уши, се появява Боби. Той води група от по-големи момчета. Зад тях идва и запъхтеният Бата. Без много приказки младежите се хващат на работа. След няколко минути камионът е разтоварен.
Кузи си оправя сметките с шофьора. Камионът дава кратък сигнал с клаксона, прави маневра и запрашва надолу по обратния път. Горската тишина и спокойствието на планината се възстановяват отново.
Разделени на двойки, момчетата понасят дъските. След завоя се появява оградата на Ученическия лагер. На плаца децата играят волейбол. Минават по дървения мост. Малко изкачване - и пред тях се разкрива позната картина. Водата от потока е хваната в дъсчен улей, подпрян с летви на метър височина. От него направо отива във водопроводната тръба. Това е чешмата за пиене и миене, обслужваща целия лагер.
Водата от улея изтича в малко ручейче, обрасло с дива мента. То разделя долчинката на две неравни части. Съединени са с импровизирано мостче, състоящо се от две дъски, почернели от времето. Някаква добра ръка е измайсторила пред тях водно колелце, което весело се върти в ручейчето, разпръсквайки капчици с цветовете на дъгата.
На полегатата поляна отляво са забодени три грозни бараки с едноскатен покрив. Всяка от тях има по три помещения с широк дървен нар вътре. Това е Учителският лагер. Сложила ръце на кръста, пред една от бараките стои леля Нади. Тя е дошла от няколко дена тука с Боби и цялото семейство на Тасо.
От другата страна на вадичката е разположена откритата столова на лагера с голямата печка, приютена под керемидения покрив. До навеса е складът - бараката, в който държат дюшеците, посудата и скромния инвентар за най-елементарните нужди на почиващите. Отдолу в ниското тихо шуми потокът.
За разлика от друг път, сега лагерът е непривично оживен. В горния край на поляната - между рядката брезова гора, са направени няколко пресни изкопа. Нади сочи с ръка на младежите към един от тях. Дъските тръгват натам.
Кузи разглежда с трепет паянтовото дървено съоръжение, издигащо се над голямата яма. Това трябва да стане неговата лятна вила. Единственият собствен покрив на семейството след трийсетгодишен брак. До него ще е къщичката на Тасо. Мъжете почват да си разделят дъските.
Момчетата правят няколко курса. После сядат и се запознават. Удивително ! Новите познати на Вито са две двойки близнаци. На една и съща възраст, и с едни и същи имена – Вадо и Лабо. Но те са цели две години по-големи от него. С тях е и братовчед им Миро. Вито веднага се сеща, че е виждал най-якия от младежите на плажа.
Бата бързо слага ред в новата компания. Синовете на Тасо ще се наричат с прякорите, с които са известни в града – Мошеникът и Заекът. Другите момчета ще са с истинските си имена.
Отнякъде се появява бащата на Вадо и Лабо. Нисичък добродушен плешив чичка, постоянно загрижен за палавите си деца. Но те са отдавна пораснали. Не се отнасят с особен респект към него. На Вито прави впечатление, че пренебрежително му казват - Старият бобър. В хорските очи баща им всъщност заема висока длъжност. Той е директор на училището за бавноразвиващи се деца, което се намира в циганската махала на Белвил. Миро е синът на брат му – училищен инспектор.
Кузи и Тасо с гневни гласове разтурят събранието на младежите. Има толкова работа ! Старият бобър умолява момчурлаците си. Хич не им се копае. Тяхната виличка ще е в долния край на поляната и не е стигнала до никъде. Нади отива в столовата. От днес ще трябва да се готви за повече мъже.
Бата разпределя задачите като истински инженер. Тасо го слуша с уважение. Кузи е горд със сина си, но му прави забележки - за авторитет. Двамата горски работници, които са наели за строежа, не спират да чукат и дялкат с теслите.