автор: com_ocio

Како ми стана, ей тъй изведнъж,
кръвнуто ми зе, че еректира.
Нидей мъ гледа - съм научен мъж,
макар да ми е баш голям сеира.

Тъй като си стоях, са залюлях
и безпосочно нещу са придвижих
и не, че ма е фанал ногу страх,
ма зорлем при джипитката отидох.

Легай тука - рече и като почнА
да търси нещо. Тъй де - дет го няма -
не бе шекер, и кръв, че и пикня,
на ток ма включи - за кардиограма.

После ми изписа купчина илачи,
пий, вика, сутрин, обед, че и вечер
и ако па тъй земеш да са влачиш,
ела да та огледа очин лекар.

Бе пия аз, ма то ни ще да пада.
Вирнало сай - може и от стреса.
Щом илачите не щат да ми помагат,
риших да са ликувам сам - със чесан.

Маам значи, га, че съм бездънен.
Сутрин, обед, вечер, че и помежду,
и са олаби, да му опустей и кръвното,
ма не съвсем, като че ли... полу.

Отидох при джипито да са хваля,
а то опашка, влезох чак по пладне.
Казах само - Добър ден, сполай ви! -
и двете със сестричката припаднаха.

Огледах са конфузно и... вратата,
но после горда мисъл ме замами.
Сал да си отворя лекичко устата -
и лягат вече сякакви мадами.