Понякога, чудя се аз
дали има някъде мраз,
по-сковаващ от твойта тъга,
която превръща ме в лед на мига.
Но не само мраз
има при нас-
на този свят царства
и топлината.
Тя е у мен.
Тя е у теб.
Тя е смеха
след тъгата.
По-топъл от твоя смях
аз знам, няма никъде тук,
на земята.
Но той се чува
единствено там,
там, вътре в душата.