автор: kanela59

СЕДМИЦА ОТ ВЕЧНОСТ –
НА ОБИЧАНЕ – НЕУМОЛИМО

на Командира


ПОНЕДЕЛНИК – СВЕТЯ !

Като понеделник те обичам!
Животът ми познай
не е кой знае колко интересен –
Художник
който не разбира своите модели
Животът ми е опит за доказване на Нищото
и контриране на Неуловимото
във потока от илюзии
Като понеделник те обичам –
далече от страданието –
във откритието на плътта
и първоматерията – сливане ...
Любов!
Любов излъчвам днес и Светя –
първозданна –
с дъх на свобода и топъл вятър
Болят ме мислите – в Желанието...
Обичта ми като капки зрееща луна
насища сивото в очите ти
Греби!
Греби – морето от Канела... топло е...
И е понеделник!
А може той да бъде безкрайното Начало
Без тъга
Без рани
И без възраст
Без ... Край!
Обичам те!
Неумолимо!
Като последен понеделник ...


ВТОРНИК – МИСЛЯ !

Като вторник те обичам!
Приглушена съм...
И много много южна
Доверчива
без бодилчета
гальовна
сгушена в мечето от витрината
на момчешките ти сънища
Пътят ми е разкроен на две –
дълги недовършености
Пътувам в две посоки и ......... стигам –
Постигната и Съединена!
Ето ме!
Без крепостта останала по пътя
за да открия детинството си и вълнението му
под миглите
на най-дълбокотоплите очи от обич
Вторник е! –
Да зачеркна всички пътища
уморени от безлюдни птици
да зачеркна в календара онзи ден
на връщане към облаците
приютили Тайната вечеря ...
Запалвам свещ – за мислите си
тръгнали към теб –
и неумолимо
като вторник те обичам! ...



СРЯДА – ПРЕДАВАМ СЕ !

Като сряда те обичам!
Заоблена
И мека
Средното покълнало във хляб
Шепа глина във ръцете ти –
послушна
разтворена и много много топла
Моделираш ме – Художник!
Моделираш ме по извивките на мисълта си
Омесваш ме като тесто – за нафора
срещу отломъците на тъгата
Втъкаваш ме във твоите очи –
като Светлина ...
и ставам гълъбово
светло – светлосиня –
свобода
предсмъртна глътка
раждане
лъчиста болка ...
Цяло!
Зачеваш ме във себе си – завинаги!
И аз оставам ... за да те обичам
неумолимо
като сряда!


ЧЕТВЪРТЪК – СЪБИРАМ СЕ !

Като четвъртък те обичам!
Четвъртинки от луна
Съмнение – ронливо
Бяла нежна самота
Четвъртинка – притежание –
на Вселената – във центъра
където две души се срещат –
във Едно!
И езикът на телата им говори само
със усещане
потъване
повтаряне и ... смърт
Така необходима – за себеоткриване
и раждане във Новото ...
до следващата Смърт
До Дъното където е Върхът
До Болката която ги лекува
До изтичащата Светлина от Мрака
До Любовта протегната от Бог...
Във възела на четири посоки и пространства
се събирам – в Теб
за да те обичам
неумолимо
като неслучайно прероден от живите
четвъртък


ПЕТЪК – ОБРИЧАМ СЕ !

Като петък те обичам!
Петък –
Пиета!
Безначален Път
Безкрайна Плът – от Сетива
И Близост – в безтегловност –
на гравитиращата смърт
и разпиляна пепел
на залези от Светлина
и Безумието на обичане –
далечно
и Сътворение от невъзможности
и ... Случване
Напук!
Към Ада ме води Любими
защото
неумолимо те обичам –
като сгъстен от райски мантри
петък!


СЪБОТА – ОТКРИВАМ СЕ !

Като събота те обичам!...

Дишам дома на мъртвите –
с олтарен пясък ме обгръщат и градят
а в неговите форми търся – Теб
Небето е долу
Земята е горе
Между тях звучи на късове пиано
Изтичам – нереална
А реалност ли е че те има –
във този ден и в тоз живот –
на Търсене
и неусетена утеха?!
Късам цветя и ги нося за себе си –
Отвъд
А майка ми отгоре сякаш ме гълчи –
Дъще спри се
върху лявото ти рамо виждам устни
и ръце ...
и гълъби от Време ...
Спирам се!
Във себе си
И ... се откривам
за да те обичам
неумолимо
като обдишана от слънцето на Юга
събота!


НЕДЕЛЯ – ОБИЧАМ СЕ !

Като неделя те обичам!
Молитва ...
Катедрала ...
Съзерцание ...
Любов!...
Влизам в Теб
И там се моля за себе си –
да се обичам!
Била съм тук – познато ми е
някога ...
Говорят усети за Път и Дишане
за Плът –
говореща с езика на Душата...
Ще се завърна в другата си половина
да бъда Ти
защото съм готова –
пролуките от Мрака да запълня
да прегърна Светлината и да те обичам
неумолимо
като най-последната –
гравирана от Кармата
неделя!