43. Ила
Вито подскача жълт-зелен на седалката до шофьора на камиона.
Отзад между прясно избичените дъски са седнали Кузи и Бата. Газката се изкачва покрай реката към Ила планина. Откъм Белвил настилката на пътя е запечатана с малко асфалт и пътуването вървеше как да е. Но колкото отиват по-нагоре, толкова недоправеното шосе става все по-неравно.
Гумите хрущят в дребния чакъл. Накрая настилката съвсем изчезва. Камионът заревава по сухата земя, изровена от машини, колари и дъждове. Покрай горския пункт няколко работници се заглеждат любопитно в кабината. Мрачният шофьор им маха недоволно с ръка. Дъските са наредени ниско - до плътните канати. Черен курс. Вито започва да повръща през отвореното стъкло.
Колата се тресе по кръглите греди на дървен мост, пресичащ реката. Немилостивото планинско слънце се издига над голите ридове и напича металната кабина. Все по-рядко камионът влиза в дълбоките утринни сенки на усоите. Някакви махали се мяркат по баирите отсреща.
Минават през последното село. Бабичка върви напред, козите я следват. На пейката пред хоремага няма никой. Камионът хлътва в огромна локва до телеграфния стълб в центъра. Градинките са буренясали и изоставени, оградени небрежно с изгнили и нащърбени дъски. Ушите на Вито заглъхват.
Шофьорът пали цигара и подкарва колкото се може по-бързо. Напред в долината на реката се издигат високите върхове на планината. Започват да се появяват буки и по-рядко – борове. Тук-там по тесните ливадки край брега се редят купи сено, набучени с високи колове.
Пейзажът става по-приятен. Зеленината успокоява момчето. Миризмата от дясната врата на камиона като че ли се разсейва. Пътят се укротява и почва да се вие плавно по течението на реката. Появяват се брези, лешникови храсти и цветя. Облакът кафяво-жълтеникав прах зад колата добавя своя отпечатък върху листата им.
Кузи удря с длан по металната кабина на шофьора. Той рязко намалява ход. Поклащайки се непохватно, камионът започва да слиза по едва забележими следи към реката. Бата се е изправил до баща си и ръкомаха. Гората се сгъстява и прихлупва всички.
Излизат пред дървен мост, широк точно колкото товарния автомобил. Реката шуми спокойно отдолу, провирайки се между големи заоблени камъни.
Шофьорът спира за момент, колкото да изтрие с ръка челото си. После изпсува и потегля отново. Вито не смее да гледа през отвореното стъкло. Колата се разтърсва всеки път, щом гумите преминават през кръглите трупи.
Най-сетне стъпват на земята. Шофьорът шумно въздиша и рязко изхвърля фаса настрани. Камионът ръмжи, изкачвайки се по стръмните коловози. Гората се оттегля постепенно, давайки път на малки полянки, осеяни с високи бели брези и малки зелени борчета.
На едно място колата спира. Кузи чевръсто скача на земята. с шофьора. По едно време двамата повишават глас. Накрая вуйчото на Вито тръгва напред. Камионът неохотно кара след него.
Пътят е изровен от дълбоки песъкливи улеи. Бата вика на шофьора, препредавайки му командите на баща си. След няколко завоя излизат на неголяма поляна. Мъжът отпред вдига ръка. Пътешествието завършва.