Шушне вятърът устни издул
и над облака свирят цигулки,
тънки рокли от хладна мъгла
си навличат звезди – като булки.
Сякаш дюли в старинен бюфет,
бляскат златно очите ми в мрака
дишам трудно,небето гори
Днес съм лоша. Защо да те чакам?
И светулките май са нещастни сега
със угаснали жълти фенери,
никой не може във тази мъгла,
път за крилете ми да намери.
А ти – предател и . . , от все сърце
разпъна ме.Най–грешната от всички.
Без име съм. За теб - измислен сън.
Несбъднатост в кафез за птички ...