автор: tomatroev

От "Разговори с Мавъра"

- Литературата - казах аз - въобще не отговаря на действителността.
Ето, и Чинтулов е написал:
"Докле е мъничка змията,
елате да се съберем,
с крака да и строшим главата,
свободни да се назовем!"

А всъщност змията съвсем не е била малка...
Господин С. и господин Н. се спогледаха. Единият бе химик, другият - юрист. Най-малко сега им се спореше на литературни теми.
Професора се усвихваше, а Мавъра, този "велик мълчаливец", не говореше много, седеше си спокойно тук, но затова пък книгите му, преведени на почти всички езици, обикаляха света вместо него. "Мавризмът - му беше казал веднъж някой - се е превърнал направо в религия!" "Да, знам - отвърна той - но аз не съм маврист."
- Не разбирам много от литература - каза господин С. - но ако ме питаш за прехода - и на мене ми се струва, че продължи много, трябваше още в началото, през 1990 година да им строшим главите...
- Имам си свое обяснение защо ги оставихме - каза господин Н. - Като ми цитираш Чинтулов - и аз познавам малко българските писатели и не бъркам, както един политик, Смирненски с Вапцаров! Защото на Смирненски беше онова стихотворение "Приказка за стълбата", нали? Та, значи, когато бяха на първото стъпало, не им личеше и трябваше да минат 20 години, да се изкачат на последното стъпало, най-горе, и тогава да им лъснат на всички голите задници!
- Представете си - каза Мавъра - едно ябълково дърво. Грижел се за него стопанинът, поливал го, пръскал го. Дало дървото плодове и като дошло време да ги събира - всичките ябълки гнили!
- Мислех - каза господин С. - че ще кажете: циганите ги обрали! Това, че са гнили е още по-лошо. Ако бяха циганите - на следващата година ще ги опази някак, но дървото калпаво ли е - няма надежда!
Трябва да го изтръгне от корен и да засади нова фиданка.
- И да се моли - допълни господин Н. - да не излезе и тя келава...