автор: vitoriovitalis

41. Ходатайство


          Гора изпива кафето си и излиза от залата за висши офицери.
Столът на Националната Сигурност е почти празен. Почивен ден е все пак. Мъжът запалва нова цигара на изхода. Оглежда се, пресича улицата, настлана с жълти павета, и влиза в градинката. Това е в самия център на Фила. Той сяда на една празна пейка.
По стъпалата към сладкарницата на Военния клуб слизат и се изкачват униформени. Понякога с тях има и жени, наконтени в леки летни дрехи. Гора не посещава напоследък това заведение. Пред Армейския театър започва да се образува тълпа. Съвещанието на Кинематографията е завършило.
След малко по диагоналната алея, отвеждаща към чешмичката, се появява куцукащ мъж с чанта в ръка. Той подпира бастуна на мраморното коритце и наплисква лицето си. Пие жадно вода. После се оглежда по пейките.
          Гора махва с ръка. Полковник Карис повдига в отговор бастуна. Идва и сяда на пейката до стария си приятел и колега от Националната Сигурност.
          -          Какво става ? Развалили са ви водата.
          - То да е само водата. – многозначително отвръща Гора. –
Смесиха я с язовирна - за населението. Столицата безконтролно расте. Но в специалните квартали номенклатурата си пие чиста вода. От стария водопровод. От Ила планина.
          Карис изпсува.
          - Всичката им работа е такава.
          Гора става, захвърляйки фаса.
          - Къде ще ме водиш ? – надига се и полковникът.
          - Има едно място. – неопределено казва Гора и го повежда
към колата.
          Той шофира сам. Черното Замбези безшумно се хлъзва по жълтите павета и се насочва на изток. Карис разглежда с любопитство забележителностите на столицата.
          - Твоите хора направиха лятно кино - където беше
разрушеното германско посолство. – информира го Гора.
          - Да, бе. Отчетоха го на съвещанието като много сполучливо
решение. Питах един колега – нямало голям оборот.
          Карис оглежда площада пред паметника на Освободителя. Бомбите са унищожили изцяло старото посолство. От него е останала само красивата фасада. Върху поразчистените развалини вътре са заковали дъски - да има къде да сядат зрителите. Пуснали са бяла мушама отпред за екран, докарали са две киномашини – и готово. Не е кой знае каква философия, ама столичани си я отчитат за успех. Полковникът е правил и по-големи работи в планинските села. Но всяка коза - за свой крак.
          - Как ще има оборот ? Не пускат касови филми, за да не се
събират тълпи в центъра. Току-виж станала някоя демонстрация. – процежда през зъби Гора.
          - Недоволен е народът. Какви обещания се даваха – и нищо
насреща ! Но какво да се прави – всичко идва от Континента.
          - Не е точно           Автомобилът ускорява по булеварда след Соколов мост. Дърветата и храстите на парка пробягват отдясно. Зеленината е прашна и оклюмала от горещините.
          Карис решава да смени темата. Заговарят за Биса - племенничката на жена му.
          - Не можа да вземе добра диплома. Уж се готви за приемните изпити, но нали знаеш каква е конкуренцията...
          - Няма значение. Напиши ми трите имена и специалността, която иска да следва. Има едни списъци в Националния Комитет. Ще я включим там.
          - Не знам как ще се представи на изпитите. Ако вземат да я скъсат...
          - Няма значение, ти казвам ! Считай въпроса за решен. Дай листчето ! По-добре кажи какво прави дъщеря ти ? Завърши ли ?
          - Дипломира се. Сега й търсим работа.
          - Защо не казваш ? Същият си си. Първо – другите. Ще
измислим нещо добро и за нея.
          В края на булеварда е последната спирка на тролейбусите. Преди да започне шосето, отвеждащо автомобилното движение извън града, е разчистено място за въртене и обръщане на градския транспорт. Тук Гора завива вдясно по една прашна улица. Започват да се мяркат високи дървета. Колата спира пред лятна бирария Чайка.