автор: Slon-Madrigal

Защо я няма зимата?
Кой в нощния дворец
затвори я
самичка да фучи в прозорците?
Къде си, снежен прах щастлив,
да бляскаш
радостно в очите денем,
а нощем тихо да шумиш?
Ех, ако можех да нарисувам
с пръсти в скрежа
чудно конче с ледени крила,
по-бързо от южняка, дори от западния вятър
долетял бих мигом, зимо бяла, за да те освободя!