автор: Gargabela

Живителна глътка сутрешно кафе,
преди зомбито вътре в мен да се обади
и както в лафа - има време да се мре
и да се живее(уж) ... (ех, пердето ми пада)
да ми опише колко тази сутрин съм зле
и за доказателство да ми представи огледалото
(не, не поглеждай в него, първо поне среши се, де!)
Триста карата ми е носталгията в тялото
и мами на пръста на последната си страст
да я изкипря и (на кого ли?!) да се похваля...
Тази сутрин са пичовете на власт,
дето гонят вятъра звездици да ни сваля
и започват деня с шампанско (и много сълзи)
от онова, дето го поръчваше Ивана.
Ех, недей и ти сега... Замълчи!
Когато залитна, искам за сърцето ти да се хвана.
Но вече е зима и нищо, че сняг не вали
ледени висулки по стрехите на кръвта ми
свирят като орган от куп потрошени мечти
и жажда за полет май (почти) ... не ми остана.