автор: milcho

Реалити шоу ли? Какво повече от реалитито шоу на живота. Обикновено пиша спомени. Но тук, вчера пак ми сложиха скоба. Скоба на колата. На предната лява гума.
Това е добре, по-добре от ако ми я сложат на предната дясна гума. Може да не я забележа и да стане фал. Гледам днес на пазара, че слагат скоба на друг или по-скоро му я свалят от задната лява гума. Хубавото е и това, че почнаха да слагат скоби и на маркови возила. Иначе все слагаха скоби на сиромасите. Ама ги слагат факирски тия скоби, Като Ташунко индианеца се промъква, пълзи скобаджията и прас! Скоба!

А тъкмо обяснявах, как са ми сложили един път скоба с припълзяване преди време, когато чаках близо до колата си да си купя баничка. Много обичам банички с боза. Това го няма по света – нашата боза и нашите банички. Това ми липсва най-много по странство. Боза и банички. Е и шкембе чорба няма, но мога да се ухитря да си сваря такава чорба и там. Не е като в София, но става. Шкембето в Сърбия му викат „Шкембичи” в Букурещ „Чóрба де бурдуф”, в Истанбул „Шкемби-чорбасъ” :) Но най си ми харесва нашата шкембе чорба, която я продаваха в бившата шкембедзжийница „Дамарче”. За 10-15 ст тогава хапвахме малка-ситна, лимонада и филия хляб. Като се запознавах после с някое гадже винаги го водех първо на шкембе чорба. Това беше като някакъв своеобразен тест. Ако не мрънкаше и сърбаше, продължавахме. Ако кажеше: Уффф, Кавооооо? Шкембе чорба, ти се шегуваш, Милчо, ами там ходи само утайката на обществото! И тогава край. Късахме гаджалъка веднага или почти веднага. Все пак нали съм си кавалер, не бях аз този, който е причината – шкембето, то беше виновно!

За баничките –не. Няма начин да си омеся такива банички и тук и отвъд държавната граница. Не се научих овреме. Виж бозата си е направо „булгариан трейд марк”. Нийде няма такава. Много обичах рано да ударя една боза и една кифла осмица. Никъде няма такава боза, пак повтарям, като нашата. Гордея се, че дядо ми Борис, е бил радомирски бозаджия. С боза е започнал след войните своя „бизнес”. Да влачи гюма с бозата и една чаша и шише с вода и да се провиква: Боооозаааааъъъъй! (и го извива накрая) Сладка бозааааааъъъъй!
-Къде продаваше бозата дедо, питах го. -Най вървеше на стадион „Славия”, там аз ги поях с боза и играчите и тия дето викаха. Затова ли сега си от „Славия” дядо? Смеех му се аз, „стария” ЦеДеНеВист. Дядо правеше и мекици и халва. И казваше, че на халвата най-сладка е хартията с която увивали халвата. Но за това друг път.

И идва оня „ташунко” със скобите, и аз му се радвам като на кум. Веднага му праскам 10 лв на таблото на колата, той ми отключва скобата и съм „фри” (свободен)!
А преди седмица, две, на централна автогара посрещам сватята. И докато се обърна, хоооп, виждам задницата на опелчето ми качено светкавично и най-тържествено на една авто-тарга и да завива зад ъгъла и да изчезва. -Еееееййй, къде бе стоййййте! Но няма милост. И нямам вече, кола и сватята с торбите се тюхка. Егати, викам си, посрещането. Тогава взимам едно такси с голям труд и с уговаряне ни докарва на паркинга за отвлечените коли и се моля… само да не ми взимат талона. Но те са твърди. Късно е чадо. Да си беше стоял до колата, а не да миткаш насам натам. Там можеше да се разминеш с 10 лв, а сега 50-тарка и ще си търсиш талона в КАТ-Дървеница. -Заради сватята …моля Ви се, но оная зад гишето се смее и ми отрязва квитанцията. Да пази бог от жена катаджия. По зъл и жесток катаджия няма от жена катаджия.Виж с мъжете се разбираме по мъжки. Спира ме оня ден ПРЕДИ завоя един юнак-катаджия с една хранилка и вика: Документите! Аз, го поглеждам с надежда и казвам: Ама аз съм от БАН. От БАН ли, казва, ама направи 3-нарушения: Караш без колан, без светлини и надуваш като на формула едно. Документите! Давам ги, и добавям, - Ама аз бързам при един професор от БАН, ще ми издава една книга. И затова бързам. Какъв БАН бе, каква книга? -Поезия-казвам! Дай да ти напиша нещо. Той се оглежда…тоя май е луд, си мисли. -Нищо няма да ми пишеш, казва и се оглажда. Какво сега да те правя. Дай тогава, казвам, да ти стисна ръката. Той не очаква, това и ми подава ръка, аз му раздрусвам десницата и му рецитирам едно подходящо стихо. И неочакван ефект! Който казва, че катаджиите на отбират от поезия ряпа да яде! Старшината си издърпва ръката и се усмихва: -Махай се казва, и гледай да не те сбарам пак. -Няма, обещавам. И отпрашвам весел и облекчен. Нооо не би. След два дни, пак на същия завой, намалявам, намалявам и виждам, че го няма тоя моя приятел, поетичен-катаджия и завивам. Ноооо СЛЕД завоя, ТОЙ! Маха със палката и спирам. Винаги спирам, искАло пък и да ме подгонят с патрулката… Доближава се и казва: Старшина еди кой си, две нарушения – карате без колан и без светлини. –Документите! Ами сега - си мисля! Две е по-добре от три, а и май не ме позна. И бъркам за документите и въртя глава да не ме види в лицето. Но той, май нещо се усъмнява и си мушка главата през стъклото и ме поглежда тет-а-тет! Аааааааа, вика, пак ли си ти бе, пак ли си ти бе… -Яяяяяяя да се махаш от тука, че ми писна от тебе. Мерси, г-н капитан казвам! Той се смее и аз включвам светлините и изчезвам.
Другия по надолу, на Графа, ме спират основателно. Старшина Страхов, козирува: -Документите! Хм - карате без колан! Бъркам от ляво на сакото и ги давам и добавям, --Аз бързам и съм доктор и дори съм професор. Какъв професор си бе! -От БАН! -Ами как не те е срам бе! Професор и да караш без колан! И какво виждам: ами ти караш с акт! –Сватята, на паркинга…мънкам. -Сега ще направим така, важно заявява Страхов, късаме тоя акт, и пишем нов и 5 точки ще ти резнат още и … -Неее, пищя аз! Милост г-н Страхов, взехте ми страха направо, обещавам ако ме пуснете и на сън ще карам с колан. -Профосорррррр с професор, мръщи се той внезапно ми хвърля документите в колата през прозореца и аз не вярвам на избавлението си. Слагам си колана и давай нататък.
-Професор ли си, казва друг, негов колега до Халите, ама аз живота повече го разбирам от вас, професорите, нищо че съм със средно техническо образование.
Оххх, щом така започна, си мисля значи и тоя няма да ме глоби. Е, кажи сега защо говориш по GSMa бе, професоре? Не знаеш ли, че се излагаш на опасност и другите около теб излагаш. –Голяма излагация г-н старшина, кимам утвърдително, но от БАН ми звънна един колега спешно и нали съм спрял в задръстването само му чукнах, че после ще му звънна. Абе вие всички там в БАН сте чукнати и какво ли ви плащат и на вас, смее се той. Няма да те глобявам. Дай само да ти видя шофьорския талон. Имам, казвам и се суетя и ръцете ми потреперват. –Аз, казва старшията, съм вече за пенсия. След месец се пенсионирам. А аз викам, още ще тегля в БАН и се усмихвам угоднически. Карай, вика, професоре, и умната!

Умната, ама е ти днес пак: скоба. Ташунко-скобаджията, който я отвори за 10 лв аз сега я затварям.

Милчо КИ

София, 2009-11-25, 00:41 ЕЕТ