автор: roza1

Дори да издера лицето на нощта,
която зад прозореца се киска,
дори да скъсам черната й рокля
на бала на звездите ще я пуснат.
Ще танцува зимна и безгрижна.
Възможно е, Луната да целуне.
Тя винаги е с първата покана.
Никога не чух да им отказва.
Да бях звезда,
Луна да бях, тогава..
Дали нощта ти бих прибрала
до мен
и с мене да танцува?
Дали щях да я пусна да си иде,
преди да ми остави белег-
твойто име.
Едва ли...Щях да плащам тройно
на всичките свирачи по земята
да свирят още дълго
още много
балът на сърцата да не свършва.

24.11.2009