Тази дума е трудна. Най-трудно все нея изричам
Дъх поемам дълбоко. Отварям уста да я кажа
и засяда там - в гърлото, струните гласни насича,
сякаш някой проклел ме е няма да съм, не прокажена.
Някой ден ще опитам отново. Дали ще успея?
Само лудите нямат умора по пътя си стръмен.
Дотогава аз пак ще съм с тебе и ще те живея,
като огън, сред кладенче жива водица, във тъмното.
Ще те пускам да плуваш в очите ми (да - само тебе!),
да припламваш в искри за душата ми (само ти можеш!),
да усещаш в дъха ми, че винаги (и само ти!) си потребен
и да вярваме заедно, тръгвайки срещу тревогите...
Тази дума е трудна. Най-трудно все нея изричам.
Някой ден ще я кажа. Най-трудната дума - „обичам”!