автор: vitoriovitalis

40. Лов


Вадим си избира удобно място до едно паднало дърво.
Отляво е Чан, отдясно – Тот. Викачите са разгърнати надолу във верига от няколко часа и само чакат знак. Той подпира карабината на дървото и съблича винтягата. Застила я на земята. Отдолу си е сложил тънък пуловер, но и с него му е топло. Не трябваше да прекалява с чорбата.
В небето се издига сигнална ракета. Мъжът ляга върху винтягата, слага длани под главата си и заспива като дете. Много отдалече едва се долавя шумът от викачите.
Някой го побутва по рамото. Слънцето свети в очите. Вадим се изправя неохотно. Подпира се с лакът на дървото и вижда пред себе си озадачената усмивка на Секретаря Тот.
- Какво сънува ? - Вадим въобще не изглежда стреснат. И двамата братя са такива. Спокойни и непредсказуеми.
- Сънувах, че съм Кардиналът.
Тот зяпва от изненада. Изобщо не е очаквал такъв отговор. Невъзмутим, Вадим тършува из джобовете. После се сеща, че няма цигари, прокашля се и продължава:
- Дошли сме с Първия на Континента на официално посещение в Народна Република Север. И в залата влиза другарят Тот. - Секретарят опулва очи.
- Той ни поставя въпроса ребром: или аз, или Премиерът. Решавайте ! Първият ме пита: какво мислиш по въпроса ? И аз - Кардиналът, започвам да мисля...
Далече в ниското се чуват изпуквания от изстрели. Секретарят не им обръща никакво внимание. Вадим скъсва стрък дълга жълта трева, педантично започва да чисти с нея редките си, потъмнели на места зъби на закоравял пушач и хладно разсъждава.
- При всички случаи Първият държи страната на реформаторите, значи - и на Тот. Ако възразя или отклоня по някакъв начин предложението му, той ще се усети на чия страна съм - и може да вземе мерки против мене и консерваторите. Другите само ще се изкефят. Дали ще се разбягат или не, за мене е все едно – аз ще съм извън играта.
В гората е станало съвсем тихо. Небето е синьо и чисто. Тот присяда на падналото дърво. Вадим се обляга удобно на него и протяга напред изтръпналите си крака.
- Ако се съглася - Тот получава едновременно благословията и на най-големия реформатор на Континента - Първия, и на най-видния консерватор - Кардинала. Каквото и да се случи след това - ще трябва да се работи с Тот. Но той е умен мъж. Пое отговорност и ни постави натясно. Така трябва да се действа.
Последните думи на Вадим прозвучават двусмислено. Секретарят поставя ръка на рамото му и казва с внезапно паднал глас на човек, който взима съдбоносно решение:
- Ти ще ръководиш всенародния митинг - когато дойде Първият. Ще бъдеш с мене непрекъснато по време на цялото посещение. – Той поема дъх, иска да говори още, но Вадим слага пръст върху устните си.
Нещо тежко чупи съчки зад тях. Мъжете бавно се обръщат. От гората излиза великолепен самец. Еленът носи с вродено достойнство прекрасните си рога. Повдига изящните си, силни крака и се заглежда към долината, без да вижда ловците. Като в сън Тот сваля карабината от рамото и се прицелва. Кафявото животно обръща глава към него и го разглежда с удивление.
Разнася се изстрел. Еленът рухва на земята. Двамата мъже се споглеждат с не по-малко учудване. После се втурват към плячката.