автор: vitoriovitalis

39. Закуска


- Другарю Вадим, пристигнахме ! – Гласът на шофьора разбужда началника, заспал на задната седалка на Замбези-то.
Столичният партиен секретар недоволно изпъшква. Махмурлукът предизвиква чувство на остър глад. Той се измъква от колата.
До нея са паркирали няколко луксозни лимузини - като неговата. Пред голям, продълговат навес са спрели три-четири зелени джипки. Шофьорите са се събрали около огнището. Развеселен дядка разбърква с дървена лъжица казана.
- Заповядайте при другите ! Сега ще стане готово.
Вадим тръгва бавно към сайванта. Облечен е в зелена винтяга с патрондаш около кръста. Той не обича да носи шапка. Побелелите къдри се развяват от предутринния ветрец. Шофьорът пренася ловните такъми от багажника на Замбези-то в една от джипките.
Край широката дъсчена маса са поставени дълги пейки от здрави талпи. Тот, Чан, Грег и още двама-трима непознати мъже - всичките в зелени дрехи, са седнали на тях.
- Па знаеш кога да дойдеш ! – закачливо го подхваща Секретарят. – Сега ще стане курбанът.
Вадим не казва нищо и сяда срещу него. Криво му е. Забравил си е цигарите в другите дрехи. Още по тъмно Роза го изтуруляка сънен в колата. Един от мъжете му подава от своите.
- Трудно се управлява нашата столица. – закача се вежливо Грег.
- Цяла нощ е командвал Роза. Наляво-надясно. Нагоре-надолу. Отпред-отзад. – опитва да се заяде Чан.
Мъжете се разсмиват. Вадим продължава загадъчно да мълчи. Шофьорите започват да разнасят дълбоки керамични паници с димящата чорба. Дядката реже дъхав и бял, току-що изпечен ръчен хляб. Настроението полека се разведрява. Ловците сърбат шумно с тенекиените лъжици.
- Сега ако има и бира... – Чан смига на Вадим. Не иска да си разваля отношенията с фаворита на Секретаря.
Мълчаливият партиен деец само подава паницата си. Напълват я отново. Няколко бирени бутилки се появяват на масата. Чан отпива от шишето. Но Секретарят е нетърпелив.
- Да не забравяме за какво сме дошли ! - Дружинката потегля към джипките. От изток небето изсивява.
Колоната се изнизва по земния път над селото. Той бавно се издига по ниската планина. След няколко завоя обширното поле край столицата се разкрива пред очите на ловците. Точно срещу тях заблестяват от изгряващото слънце върховете на Древна планина.
Колите превалят хребета и започват да се спускат към долината на някаква река. Пак се изкачват, пак слизат... Отляво се появяват стълбовете и коловозите на железопътната линия. Купища белезникави въглища и пепел се стелят край нея. Хилави борчета се подават от замърсената почва.
Пресичат линията при входа на мината. Електрическите лампи на стълбовете още светят. Над телената мрежа, опъната над тях, протракват вагонетки. Джипките минават покрай редица вагони, чакащи за товарене. Провират се между унили постройки, край които са разхвърляни остатъци от машини и минно оборудване.
Миньорското селище още спи, когато колоната се изхлузва през него. Дали стреснати от автомобилите, дали навреме - пропяват първи петли. Машините заръмжават по нанагорнището. Високата кула на мината се издига над зелената долина. Пътят излиза на билото.
Наоколо се редят пастбища и ниви, засадени с картофи и грах. Полето е голо и пусто. Отвсякъде контурите на планините изрязват хоризонта. Високи перести облаци подсказват, че денят ще бъде прекрасен.
Първата кола надува клаксон. Двама горски полицаи в зелени униформи наблягат върху металната врата на ловния резерват. Джипките почти не намаляват ход. Наоколо е ниска дъбова гора. Излизат на широка пожълтяваща поляна, в средата на която има малко езерце. Тук спират.