автор: LeoBedrosian

Много се възмущавам, когато видя някъде осакатени гори и доволните физиономии на секиро-любители.
Веднъж, когато младостта не бе още лелеяна химера, когато тичахме като сръндаци из Балкана срещнахме една бабка, натоварила магарицата с наръч сухи дърва. И ние, нали си бяхме млади и неопитни веднага го обърнахме на екология. Без много да го мислим "заодумвахме" бабата. Тя ни погледа, послуша пък като видя какви абдали сме махна уморено с ръка и пое по пътя към селото. Това разпали още екологичния ни плам и припнахме да я доубедим, а тя през рамо ни каза:
- Мене ми остават три, четири пъти да сваля гора докле ида при тато, ама вие цел живот семейства ще греете, та му мислете!
Тогава бе времето на парното, когато зимно време ходехме по потници и отваряхме нощем прозорците да се поохладим, та се присмяхме на старата, но ето че дойде демокрацията и думите й се сбъднаха.