автор: ringo

Вървяха старците един до друг-
прекрасна,достолепна двойка.
Тя-миловидна дама,той-съпруг
с поглед строг,с военна стойка.

Мъжът придържаше жената нежно,
нагаждаше си крачките по нея.
Вървяха те по улица крайбрежна
и хранеха врабчетата по кея.

Тя ронеше трошици по земята,
с усмивка блага птиците следеше.
Той с обич милваше я по ръката
(за здравето й явно се безспокоеше).

Но мина време,може би година,
отново възрастният мъж е тук.
Но сам,но сам - без своята любима.
А той самият като че е някой друг.

С трошици храни птиците по кея,
разсеян някак и с небрежен вид.
Навярно в мислите си пак е с нея.
Но вече няма стойка на войник,

очите му сълзят и недочува.
Гърбът му вече леко е превит.
Дали е болен?Или му се струва?
Но нищо тук не е като преди.

Врабчетата пак вдигат шумна врява-
като нестройна,чудновата песен.
Листата жълти вятърът отвява.
Настъпва вече тъжна есен.