автор: vitoriovitalis

37. Разотиване


Роза пристига, когато Кольо единствен се държи още.
Лицето му е посивяло, почти мораво. Той се е изпънал като истукан в средата на масата. Хванал е чашата с два пръста, но не за столчето, а за стъклото - откъдето се пие. Единият му пръст е потопен във виното. Не е ясно какво иска да прави.
До него Вадим не е клюмнал, но се поклаща на стола като дърво от силен вятър. Ян е рухнал и спи върху масата. Червените рибки спокойно обикалят в аквариума. Жените тихо разговарят от другата страна.
С влизането на Роза те скачат и започват да й предлагат ядене и пиене. Жената на Вадим отначало категорично отказва. После сяда и се съгласява да хапне нещо мъничко - че не била вечеряла. Кюфтето й харесва и тя поръчва да й завият нейния дял за в къщи. Шофьорът чакал.
Тана и Лила опаковат останалите кюфтета в амбалажната хартия от колбасите. Роза настоява да си прибере и дамаджаната - че била на хората от Сана. Кольо не я дава. Накрая изсипват остатъка от виното в каната. В спалнята има голямо шише от оливия, пълно с ракия, но забравят за него.
Започват да изкарват мъжете. Тана подхваща Кольо от едната страна и го прокарва между масата и столовете. В коридорчето го подпира на стената и се връща в стаята, за да помогне на Роза.
Вадим доблестно се съпротивлява, отказвайки всякаква женска помощ. Когато вижда Кольо в коридорчето, искрено се зарадва. Двамата се прегръщат, сякаш не са се виждали от години.
Лила крещи в ухото на Ян, за да го събуди. С Тана го вдигат от масата и го задвижват към изхода.
В коридорчето възмутената Роза им сочи навън. Жените спират за момент. Светлината от отворената врата на къщата спира в гърбовете на Кольо и Вадим. Те задружно пикаят на двора.
Групата постепенно се изнизва през портичката на улицата. Идва подкрепление – шофьорът на Вадим. Наместват столичния секретар отпред в колата. Роза сяда зад него.
Тана и Лила набутват Ян в средата на задната седалка. Лилето се връща, за да каже довиждане на чичо си. Той се е подпрял на портичката и повдига с труд ръка. Накрая и двете жени се разцелуват.
Съпругата на доцента тръшва ядосано вратата на колата. Черната Замбези святка възмутено с фарове, двигателят й изръмжава и тя се стрелва по тъмните столични улици.
Роза не спира да говори за минута. Как минало съвещанието, какви проблеми трябвало да се решават, какво казала жената на едикой си, какво й отговорила тя. Как не могла да остане на официалната вечеря, как видяла братовчедка си, как отишла да се види за малко с нея, как не й било удобно да си тръгне веднага. Как Вадим трябва утре да става рано, как не трябвало да го оставят да пие толкова, как Ян е друго нещо, как един научен работник може да си отспива в почивния ден, колко са натоварени отговорните партийни другари - за разлика от другите.
Лила гледа през стъклото на колата и тихо хлипа. Децата ги няма и тя не знае какво да прави сама в големия град. Ян излиза рано и се връща късно. Лекции, упражнения, заседания, командировки... Утре ще спи до обяд и пак ще измисли нещо, за да не е в къщи. Тя ще отиде при съседката и ще бродират, докато се стъмни.
Шофьорът оставя най-напред Вадим и Роза. Техният служебен апартамент е в самия център на Фила. После дава газ и юрва колата.
Лила и Ян се клатушкат на задната седалка. Жилището им е в един от новите триетажни комплекси в източния край на града. Уличката още не е асфалтирана. Замбези-то подскача по изсъхналата кал. Жената казва на шофьора да спре.
Измъква Ян на тротоара. Шофьорът едва изчаква да се затвори задната врата и форсира отново колата. Утре трябва да става рано. Лила се обръща и в тъмнината не може да види мъжа си. Той се е подпрял на едно дърво и повръща.