автор: vitoriovitalis

36. Грег


Тот и Грег са седнали един до друг на дивана и тихо разговарят.

- Направиха ни индивидуални програми. Имаше две общи събирания на делегацията. В началото – при Кардинала. И преди да си тръгнем – при вицепремиера.
- Остави детайлите. Какви са ти впечатленията ?
Грег замълчава. Въпросът на Секретаря не е стандартен.
- Нещо става. Продължават да говорят за реформи, но без предишния ентусиазъм. Направили са два-три гафа. При техните мащаби...
- Какво говорят за Първия ?
- Подмазват се неудържимо. – Грег се замисля. – Може би
прекалено неудържимо.
- По нашия въпрос ?
- Мълчат. Подхвърлих тук-там – никаква реакция.
- По исканията ни за ресурси ?
- Много са резервирани. Световната криза се развихряла,
трябват икономии и прочие. Знаеш ги.
Секретарят Тот се развълнува и става от дивана.
- Какво си мислят те, бе ! Може ли политика без икономика ? В кои времена живеем ? Хората вече не се вълнуват от идеи. Народ се управлява с мезе. Всичко друго е от църнио дявол !
Грег вдига рамене. Той е роден на Континента, живял е като дете там, там е получил и висшето си образование.
- Смятам, че ни наблюдават внимателно. Ако от нашата трънка изскочи заек – добре. Ако не изскочи – ще продължат по старому.
- Не думай. – Секретарят сяда отново.
- Съдържанието ще е старото, формата ще е по-съвременна.
Желязна ръка в кадифена ръкавица. Не могат да върнат, каквото беше при Вожда, но могат да дадат заден ход. Новото следвоенно поколение ги натиска здраво. Фронтоваците видяха с очите си какво е било истинското положение в Европа. В народа след Войната се е насъбрало страшно много оръжие. Няма къде да вървят. Те не са като китайците. Бели хора.
- Точно така. Но ние можем да удържим на такава маневра. Нали ?
- Стига да овладеем старата гвардия. Народът й симпатизира. Честни, скромни, живеят почтено, не се обогатяват.
- Да-а. – Секретарят въздъхва. - Личният пример е много важен за нас.
- Малка страна сме, всички сме роднини. Всичко се знае.
- Открита политика. Това е решението. Ще говорим
откровено на народа. Той ще ни разбере.- Тот а-ха да се разпали, но Грег мигновено го охлажда.
- Говоренето си е говорене, но по-важно е какво ще правим.
- Какво става на Запад ? Ти ги следиш.
- Те си имат още диктатор. Ще взимат завоя с него. Но той
им е необходим. С тия междунационални проблеми... Затънали са в заеми. При нас е по-друго.
- Грег, засега е по-друго. – Секретарят натъртва на думата засега. – Ние не искаме ли заеми ?
- Но поне от едно място. Кланяме се на една икона.
- Няма да ни разрешат да отваряме икономиката.
- Ще я отваряме постепенно. Ще вървим една крачка пред
тях. Ако те ускорят - ускоряваме и ние. Ако те забавят – забавяме и ние. Такава трябва да е линията.
- Линията си е линия, но диалектиката си е диалектика. – заключава Секретарят.
Грег се съгласява с него.