автор: vitoriovitalis

35. Гуляй


Мъжете са се разпищолили около двете маси.
Те са събрани за случая една до друга, покрити с изпокъсаните мушами. Доста ракии са вече изпити. Между чиниите с нарязано сирене, кашкавал, колбаси и мешани салати, се въргалят няколко вилици. Върху радиоапарата зад гърба на чик’Кольо е поставен тумбест аквариум. В жълтеникавата вода плуват три червени рибки.
Влиза Лила с дълбока чиния, пълна догоре с току-що изпържени кюфтета. Мъжете я посрещат възторжено.
- Айде, бе ! Ще се изпонапиеме без ядене.
- Къде е Тането ? Сядайте най-сетне ! – кавалерски се
разпорежда Вадим.
- Сега, сега... Още малко остана. – засмива се Лилето и пак излиза. Рядко й се случва да е център на внимание.
В тясното коридорче е задимено, въпреки че вратата към дворчето на къщата предвидливо е отворена. Кольо го е преградил в дъното и там е прокарал вода и ток. Това е кухничката на семейството. Вътре Тана пържи на котлона кюфтетата.
- Много е слаб токът. – тюхка се тя. Жената на чик’Кольо е рядко спокойна и добродушна жена с вече побеляла коса. – Нарежи им хляб.
Лила отива в другата стая. Вътре е спалнята на семейството. Над нея в рамка е големият увеличен фотопортрет на баба Дафа - майката на Мери, Кольо, Дино и още един куп лели на внучката й Лила. Срещу широкото легло е сандъкът с чеиза на Тана. Върху дървения му капак жените са уредили временен пункт за подготовка на кухненските продукти.
Съпругата на Ян не си губи времето и се залавя за работа. Нарязва хляба и веднага го занася на мъжете. Връща се и започва да бели картофите. Пуска обелките в кофата за боклук, приютена също временно в стаята. Иначе стои в коридорчето. Нарязва сръчно картофите на резенчета и ги дава на Тана. Още една чиния с кюфтета за мъжете. На предишната й се вижда дъното. Нямало салата. Къде е виното ?
Връща се с празни чинии и започва трескаво да ги пълни с нарязани домати и краставици. Срещу нея на стената виси мътна репродукция на известна картина – жена кърми на нивата.
Тана предпазливо отваря вратата, за да не я бутне, без да иска, и се промушва вътре.
- Занеси виното. Аз ще дойда със салатите. – Тя чевръсто подхваща зеленчуците.
Лила грабва дамаджаната и изскача в коридорчето. Девер й, поклащайки се, се измъква от другата стая. Тя дава заден ход чак до двора - иначе няма как да се разминат. Той си пее нещо под носа.
Вадим се отправя в тъмнината към широка ниска постройка до оградата. Това е няколкоместната външна тоалетна на двете бежански къщурки, построени в общ двор. Няма женска, няма мъжка. Демокрация. Светлината от отворената врата едва стига до плочника пред тоалетната.
Лила го изглежда, докато той хлътва под ниската стряха, и влиза в стаята. Чичо й се изправя тържествено с празна чаша и я посреща с песен.
- Вино дайте, ви-и-но...!
Ян ентусиазирано подхваща. Чик’Кольо поема дамаджаната от ръцете на Лила и започва щедро да пълни голяма кана с широко гърло, оставена на масата. Виното радостно се пени и хвърля пръски по мушамата и пода.
Влиза Тана с новите салати. Лила хуква да донесе изпържените картофи. В коридорчето я посреща пак Вадим и тя е принудена да се върне отново в стаята. От вратата гласовитият партиен секретар на столицата поема и продължава песента.
Кольо разлива вино от каната. Тримата мъже се залюляват с пълни чаши в ръце и запяват в нестроен хор. Рибките в аквариума зад тях ги гледат с учудени очи.
Най-сетне сядат и жените. Мъжете ядат и пият здраво. Лила и Тана се чукват с малко вино и си бодват предпазливо от чиниите. Отвреме-навреме чик’Кольо пълни каната от дамаджаната, доверчиво притиснала се до десния му крак.
Разговорите са приключили отдавна. Сега е ред на песните. Почват с веселите и завършват с тъжните. Ако зажалиш някой ден... За шута и кралицата... Най-тъжната е накрая. Тихо, тихо... Нов човек роди се... Геометрия, латински... Цицерон,Сенека... Пише цифри исполински... Учи се човекът... На последния куплет мъжете стават прави и се прегръщат насълзени. Тихо, тихо, замълчете... Мъртъв е човекът...