автор: Fabiana

Хвърлях гора зад гърба си.
Хвърлях езера...
да не можеш ме стигна.
Не, не съм безразлична.
Просто ти отдавна
на друга обречен си.
Аз съм Нищо.
Сънувам очите ти,
елмазено-приливни,
сънувам ръцете ти
да се блъскат във празното...
Сънувам те,
как ме търсиш със устни.
Пуст е брегът ми,
днес такъв,
такъв си го искам!