Поетът втренчи поглед в своя пъп,
презрял световните проблеми.
Надникна в себе си,но бе на кръстопът-
в каква посока да поеме?
Дали човечеството да узнае
какво го мъчи в късна доба?
Дали пък да го запознае
с проблемите,които носи боба?
А ето че киселини получи
от лошата храна във стола.
Дали пък хората да не научат-
да знаят истината гола?
А може би,че парното не бачка?
На него все му е студено.
Да вземе пък да вдигне стачка
напук глобалните проблеми?
И тъй в безпътица ужасна
поетът се съвсем измъчи.
Така на хората не стана ясно
в късни доби що го мъчи.