автор: milcho

или как исках да стана кондуктор

(Моля, те дядо Мразе, искам кондукторски клещи, да не ми донесеш пак шмайзер…)


Не пиша вече разкази. Или по-скоро, пиша ги наум нощем, но не ги публикувам. Пусто липса на време. Науката ме зове! Неочаквано и за мен така се случи, станах и крадец на на минути за да сложа нещо на екрана и да споделя с вас това онова. С вас именно, а с кой друг, мога да си поговоря сам нощем. Моето писане е диалог с вас приятели мои. И не дотам приятели, тоже :) А за времето, съм чул, че било за всички едно и също. Времето, това е голяма работа ще ви кажа. Неговата вера. Повечето считат, че било еднакво – 24 ч на денонощие, и за Айнщайн и за Езоп, и за Балзак и за Шилер и Гьоте, пак било същото. Така, че не се оплаквай Милчо, а се стегни и продължавай. Добре, ще продължавам, ама как така, май казах почти всичко набързо и почна да ми става съвестно, че ви губя времето. Да ама днес се оказа, че е ден на равносметка, или нощ на равносметка и „вег” (да се маха) тая астрономическа дъвка от главата ми. Та слушайте. Слушай и ти Регина.

В живота ми съм искал да ми подарят силно някои неща. Тук ще става дума за кондукторските крещи. Най-вече като малък силно исках всичко което видя и постоянно исках. Когато вярвах и в Дядо Мраз. Не в дядо Коледа (Санта Клаус, папа Ноел и т.н.), а в Дядо Мраз. Абе той чудно приличаше на татко ми, и носеше неговите пантофи, но ме уговаряха, че е Дядо Мраз. Пък и татко винаги го нямаше, когато дядо Мраз се появяваше. При нас Дядо Коледа не идваше. Само Дядо Мраз идваше и то като на шега. И да ви кажа не беше много щедър, но всички така се смееха …и в къщи ставаше весело и топло. И после вечерта като чукнеше Новата Година майка ми прегръщаше татко и го целуваше. Пред всички. Мноого рядко явление. И той я целуваше. Това пък, беше направо невиждано. И така започваше Новата Година. Дядо казваше някоя шега, като например как казал на комшийката, която много обичала леща, но не обичала да я чисти, та той я посъветвал да отиде при г-жа Бендерлиева(жената на зъболекара), която уж била казала, че умира да чисти леща докато си пие кафето в 5 часа следобяд. И как тя комшийката, леля Праскева, със сичкия си акъл отишла при нея, Бендерлиева, позвънила и й подала един плик с нечистена леща. И на въпроса кой ти каза това, - ами Бай Боре, тя избухнала в смях…
И после си лягахме. Аз заспивах сам, но сутринта тичах, да се гушна новогодишно при мама и тате. И носех с мен шмайзера, който ми беше подарил дядо Мраз. Тогава на всички деца – момчета подаряваха дървени шмайзери, по-късно „Матодори” (конструктори) и др. Аз винаги спях с подаръка който ми подаряваха. И така до сега. Когато нещо ново си го подаря спя с него, или си го слагам до леглото най-малко за да си го гледам като се събудя и да му се радвам. Върхът беше като си купих 1989 г. една бормашина „Бош”. Жена ми направо ме изревнува от нея.

Тате(Дядо Мраз) на другите не носеше специални подаръци. Само на мен шмайзер понеже и Петко имаше шмайзер. На майка подаряваше някой копринен шал-кърпа. Но имах подозрението, че тя я измъкваше от чеиза. Понеже всяка нова година все тая кърпа и подаряваше. На баба подаряваше една низа от сухи червени чушки. На дядо не си спомням какво, май шише с винце – от това което той сам си правеше. На чичо Козлов, руснака, някоя книга от библиотеката, която после виждах пак да си е там в библиотеката. Най-често му подаряваше „Война и Мир”. Понеже беше дебела. Така и не можах да я прочета цялата. Но щерка ми я почете и стана историк.

Ако не шмайзер или пушка то Дядо Мраз ми носеше някоя играчка, например „Не сърди човече” или голямо кожено мече. Всички тези подаръци тате с помощта на майка слагаше тайно скрит в банята, в един конопен чувал. Тогава такива чували бол, в дядовата бакалийка. Майка му залепваше брада и мустаци от памук, а татко навличаше червената си хавлия за баня с качулка и шоуто беше пълно. И говореше с дебел глас.
Смях, закачки – пълна къща и пълна душа. Така беше.

Но една година, помня стана ЧП. Т.е. произшествие. Заведоха ме на новогодишно празненство в работата на майка, в ДСО „Зърнени храни” там ОФ-то или местната профорганизация правеха тържество за децата и там също идваше, ама друг Дядо Мраз, не тате и беше по-щедър. Но там трябваше да излизам на сцената казвам едно стихотворение. Това беше едно от нещата с които майка най се гордееше с мен. От както се помня бях щур по-рецитиране. Да не говорим за суровакане. Доста си докарвах по нова година от суровакане. Е вярно, че после ми прибираха левчтата за да ми ги спестяват да не се харчат. Още тогава мразя тия номера със спестяванията, ама и ние ги прилагаме сега към внуците ни. Рецитирах с хъс „Татко е работник”. Той, тате си беше такъв. Но не е бил ударник – пръв. Най-обикновен, отруден работник си беше. Но аз бях пръв на сцената и ми даваха да казвам само по едно стихотворение. Максимум две. Така прави сега и моя издател, Иля Петров. Като ме види, се усмихва и ми казва: Само 2(две) нали така сме се разбрали. Но аз на изпроводяк все му пробутвам бонус, още по едно две… :)

Та на това паметно тържество, Дядо Мраз – оня, не татко ми - значи почти истинския, пак ми подари някаква пушка. Аз я взех, не особено очарован и се загледах какво подарява на другите, деца които мрънкаха едвам някакви стихлета. И неочаквано открих голямата неправда. На тях представете си, на едно момченце на другарката Павлова той подари шарена кутия в която, като то я отвори имаше кондукторски клещи и разноцветни билети, и свирка, и някаква важна палка, и червена шапка … Предстнавете си!
Очите ми останаха там и примрях от мъка. После разбрах, че на това му казвали завист. О, боже какво нещастие. Дядо Мразеееее! Как можа да сториш тая неправда… на мене, на мене баща ми е бил кондуктор и началник влак. И той не ми дава да си играя с неговото фенерче, и клещите му и със сверката му – много си ги пази. Скъп спомен му са! На мен, на мен трябваше да подариш такъв подарък…На мен! Аз най-хубаво и казах стихотворението.

Дядо Мразеееее…. и му запратих пушката. Дядо Мраз се видя в чудо. Разменяха си с майка бързи погледи. Нямаше такъв друг подарък с клещи. Аз бях неутешим. Надух такъв рев, че кънтеше целия салон. Майка ме прегърна и ме изведе набързо. С рев се прибрахме у дома, с рев заспах, с рев се събудих. През деня позабравих клещите, но вечерта ме чакаше изненада. ДЕТ-МАГ магазина за играчки беше отворен и майка се върна от работа с кутия с клещи билети и всички принадлежности. Аз бях щастлив.
Татко не особено, но нали не ревях. Той не искаше да се издума да ставам железничар. Всичко друго, каза само не железничар. Искам, каза, да станеш висшист. Може да завършиш и за висшист-метач, но само искам да имаш висше образование. Да си нещо повече от мен. Това му желание изпълних с запас.

Но неочаквано, за мен се позвъни на вратата и дойде леля ми Ирина. Тази на която е наречена втората ми щерка. И тя ми донесе същия подарък – кутия с клещи и билети. И тя разбрала. На другия ден и колежките на майка ми и те донесоха един какъв комплект. И всичките ме уверяваха, че дядо Мраз ги бил срещнал и им казал да ми ги предадат понеже се били замотали в чувала му. И тогава, оня ден, на тържеството не можел да ги намери. На мен полека лека от тогава взеха да ми се изясняват нещата с дядо ми Мраз.

И на вас Ви казвам, РЕВ, кански РЕВ му е майката на дядо Мраз. И тогава, драги мои внуци, няма как да не ви чуе. Там разни писма, бележки, е-майл не помагат. Той не си чете е-мейла, а и GSMa си не го вдига.

Та така получих 3(три) клещи, но тате не позволи да се издума за кондуктор. Горски може каза, горски-вишист, да! Но кондуктор, не. Виж физик и астроном, ухааа! И като ме приеха в СУ-то веднага ме изведе на разходка и пред паметника на Цар Освободител, той гордо усмихнат и доволен се щракнахме на фото с него и с майка на фона на Университета.

Карти и билети, моля!!!

Милчо Ки.

Потдсам, 2009-11-22, 00:11 СЕТ