автор: prizracheto

Дали съм трезвена,
дали пияна...
Има ли значение...
аххх... НЕ!!!
Нали говоря от сърце,
от мъката голяма,
че далече си остава,
моето момче!
Че моята любов...
остана там-
в дома ми,
а аз заминах...
някъде далече!
ОСТАВИХ ГО!
И много съжалявам!
Дали не се побърквам вече?
И според него драма
все играя...и може би...
се правя на невинна!
Но аз съм аз-
сега ти го съобщавам!
Обичам те!
Без тебе-
полудявам!
И мога стих след стих,
да пиша!
Това и правя-
то ми е в кръвта!
И слушам музика позната!
Стиха завършен е,
а ти до мен не си!!!

На Станислав