автор: vitoriovitalis

32. Мъжете


Кольо и Ян разговарят тихо, когато вратата на салона се отваря.
По-младият брат скача зарадван от стола. Вадим влиза в бръснарницата като крал – величествено и гордо.
Той ходи и говори бавно и тържествено. Казва ли нещо важно - понижава тон. Така събеседникът оставя с впечатлението, че му е поверена голяма държавна тайна. Иначе гласът му е леко дрезгав - като на дългогодишен пушач и партиен оратор. Вадим обикновено сдъвква някои звуци в края на фразата, прецеждана внимателно през редките пожълтели зъби. Той поздравява бръснаря и брат си с ръкуване – професионален навик.
- Ще ме вземеш ли малко ? – Без да дочаква отговор, той се намества на огромния стол, освободен незабавно от по-малкия брат. Свикнал е да черпи с широки шепи от живота. Никога не му отказват.
Ян сяда отново отстрани и нетърпеливо започва.
- Днес бях при Секретаря. - Вадим запазва невъзмутимо мълчание, докато Кольо взима от чекмеджето добре сгънат и сравнително чист бял чаршаф.
Бръснарят почиства с четка гърба на елегантния костюм на райета. Вглежда се изпитателно през очилата в един по-дълъг косъм с необичайно светъл цвят. Оставя за момент чаршафа пред огледалото и старателно минава с четката отпред и отзад дрехата на високия гост.
- Говорихме главно за икономиката, за снабдяването, за доходите. Ще прави обиколка из страната.
- Пита ли за положението във Фила ? – най-сетне се заинтересува брат му.
- Не конкретно.
- Положението е офсайт. – измърморва мрачно бръснарят,
щракайки с ножицата зад главата на Вадим.
Двамата братя смутено се засмиват.
- Защо бе, чик’Кольо ? – провокационно пита Ян. – Нищо ли не се усеща от новите мероприятия ?
Без да каже нито дума, бръснарят бърка в малко чекмедже от дясната страна и подава някаква бележка, продължавайки работата си. Доцентът я разглежда внимателно. Това е сметката за тока в салона.
- Само за тая крушка ? Не може да бъде.
- Не може, ама може. Трябва да работя една седмица, за да си
платя осветлението. Как ще е зимата, не знам.
Ян загубва настроението си. Нещата от живота са по-различни, отколкото изглеждат в статистическите справки.
- Онзи ден в една комунална квартира станал скандал. – прокашля се Вадим. - Дошла сметката за тока и жените освирепели. Включили се и мъжете. Накрая полицията трябвало да се намеси. – Сякаш за да подкрепи тезата на бръснаря, столичният секретар на всемогъщата, всезнаеща и винаги невинна Партия подава свежи данни от секретния Бюлетин за вътрешнопартийна информация.
- До празника ще открият новия далекопровод. От Континента трябва да ни отпуснат допълнителни количества за зимния период. – въздъхва Ян.
- А ние какво ще им дадем ? – повдига глас Вадим. Бръсначът облизва пяната около леко зачервените му бузки.
- Чушки и домати. – песимистично заключава Кольо. – Сутринта минах на пазара. Боклук !
- Поръчал съм на шофьора. Зарзаватът, виното и ракията са отдолу. – Вадим разведрява обстановката.
- От Сана ? – недоверчиво пита бръснарят.
- От Сана. – с удоволствие потвърждава Вадим и се
разглежда с любов в огледалото. Каквото и да говорят, той е хубав мъж. Обичат го хората. Обичат го жените. И Секретарят го обича. И така ще е винаги.