автор: kristi

Приказката... Вълкът я изяде.
Изхруска
русите й къдрици.
Задави го
белега само –
белег от мила Вълчица.
Беше от тъжните приказки,
обичаше
да я разказват.
И странно,
но всякак приличаше
на залез, изгубен във пазва.
Денят й – малката страница –
изсипан
във изречения,
харизмено
спеше на рамото
и
сънуваше синьо безвремие.
Търсеше в джоба на вятъра,
измислен
от разказвача,
думите за обичане.
След това
тичаше, тичаше…
До срещата й с Вълка във гората.