автор: essay

Последна капка дъжд изплака
и спусна се по твоето лице.
Търкулна се. Поспря за миг. Изчака –
преди завинаги да оттече.

Изгуби се след тоновете звуци,
потъна и сред гъстата мъгла...
А после ти отново се събуди,
с омайна нега в бяла тишина.

Художнико, рисуваш ли сълза?
В съня си и по белите си листи.
Ела и нарисувай в утринта –
дъга след дъжд, преди да се разлисти.