автор: kanela59

Близост ...
Отчуждение ...
И ... болка.
Болката е страшна!
Какво да си кажем
Небето – в отвес ни разделя –
на две –
незавършености.
Мълчат и птиците оплетени
в постелите от слама,
изгубили
посоката на своята вселена.
И като бодливи неузрели кестени
гнездата им се сипят –
зеленото не преболява.
Боли и слънцето –
недружелюбен огън.
Не помним светлината.
Не помним нощите и утрото.
Замръкваме отново –
в пустолунието на Душата.
Разделени сме!
И трудно се завръщаме към себе си.
Безпътни в новата посока.