автор: vitoriovitalis

30. Ян


          Ян приключва лекцията си с неочакван и за самия него афоризъм.
Аудиторията се разшумява, доволна от импровизацията. Някакво момиче от последните редове даже изплясква с ръце.
          Той остава още малко на катедрата, небрежно пъхнал ръка в левия джоб на панталона. Когато слушателите започват да стават от банките, тръгва бавно към изхода на залата. Две-три студентки, притискащи записките си, изтракват с токчета след него.
          Ян излиза в широкото, полутъмно фоайе на института и запалва цигара. Девойките се струпват край него и го засипват с въпроси.
Накрая един нисичък, оплешивяващ колега му намигва, хваща го за ръка и го извежда от обсадата. Разочарованите студентки бавно се разпръскват. Доцентът разменя няколко приказки, ръкува се за довиждане и слиза по стълбите.
          Яркото слънце облива булеварда. Като огромна червена буболечка един тролей тромаво спира пред института. Хората слизат отпред и се качват отзад. Електрическата машина засвирва тънко-тънко и бавно се отлепя от тротоара. Но не изминала и десетина метра, тя отново спира на светофара, пуфтейки недоволно. Трамваят, излизащ от площада, стремглаво се засилва надолу по дългата и тясна улица. Когато светва зеленото, и тролейбусът мудно - сякаш без желание, започва да пресича кръстопътя.
          Ян влиза в гастронома. Минава покрай гипсовия бюст на Северния Вожд, изпъчил мощни гърди в специална ниша, декорирана с поизбелял червен плат, и директно се насочва към щанда за колбаси.
Поръчва по малко от почти целия скромен асортимент. Продавачката, наконтена в бяло боне и престилка, претегля колбасите и надрасква нервно с химически молив няколко цифри върху парче, скъсано от същата амбалажна хартия, с която загъва покупките.
Ян взима листчето. Отново минава покрай мръсножълтеникавия бюст на Северния Вожд и се нарежда на опашката, чакаща пред касата. После се връща на щанда за колбаси, издебва сгоден момент, когато продавачката се освобождава от друг клиент и ловко й подава бележката.
Жената се смръщва, но младият мъж й се усмихва обезоръжаващо. Тя омеква. Започва да рови в премерените и опаковани пакети и поглежда към бележката. Накрая подава покупката на Ян. По амбалажната хартия вече са избили петна.
Мъжът натиска ключалката на чантата си и я отваря. Вътре лежи само днешният брой на централния партиен орган. Без да го изважда, той го разтваря на две и пъха вътре пакета с колбасите.
Вождът наблюдава действията му с очевидно неодобрение. Но доцентът по икономика щраква невъзмутим ключалката на кожената чанта и напуска гастронома през изхода откъм стария площад.
Той минава покрай книжарницата за континентална литература, без да погледне витрината. Трамваят спира, съскайки като огромна змия, преди да налапа в туловището си тълпа столичани, излизащи от учрежденията. Пред бръснарския салон става навалица.
Ян минава покрай безистена на кооперацията точно в момента, когато на втория й етаж по-големият му брат е обърнал настрани Гана, вдигнал е бедрото почти до главата й, и я млати с всичка сила. Тя е отметнала назад русата си коса и пищи на пресекулки.
Доцентът се оглежда, преди да пресече трамвайната линия. Мисли си - дали да не се отбие в комитета при батко си. Не е удобно да ги виждат как излизат заедно. Тръгва нагоре по тясната улица.
В киното дават френски филм. Ян се провира между чакащите. Много хора търсят билети. Спират с въпрос и младия мъж. Той клати глава и не спира да се усмихва. За по-напряко минава през търговския безистен и излиза срещу голямата катедрала. Два-три трамвая са направили задръстване, мъчейки се да заобиколят черковния площад.
Ян си намира път през тълпата и закрачва по широкия западен булевард. Слънцето блести в очите и той замижава. Най-сетне стига до тясна пролука сред високите сгради и свива по нея.
Вътрешното пространство между постройките е изпълнено с мръсните витрини на стари дюкяни. Някои са изоставени от доста време. Боядисаните някога в зелено, но сега олющени и ръждясали на ивици ролетки са спуснати и заключени с катинари. От мътните стъкла на другите помещения недоверчиво поглеждат лицата на някакви хора. Нещо работят, но не е ясно с какво се занимават.
Доцент Ян спира пред една врата и натиска дръжката. Това е бръснарницата на Кольо - чичото на жена му Лила.