Отиваш си...И твоята любов
като морето оттегля своите води.
Отиваш си...Един напразен зов
да върнем всичко,както бе преди.
Ще мога ли поне изправен
сред залеза да те съзра.
И мълком,сам,без стон сподавен
да спра избухналата скръб.
Брегът със мъка се разделя
при отлив с морските води,
а после след вълните бели
остават винаги следи.
На моя бряг и твоята любов
завинаги следите си остави...
Един копнеж,един напразен зов
да спомня туи,което искаш да забравиш.